Писателят Георги Марков е роден на днешния 1 март през 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. За негов литературен дебют се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“. Той е автор и на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.
В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.
Смята се, че първият му явен
сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962),
който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система у нас. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени „Аз бях той“ и „Комунисти“.
През юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“.
През 1972 г. той започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче веле“. В този период Марков е изключен от Съюза на българските писатели.
Книгите му са иззети от библиотеките.
Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.
Убийството на Георги Марков става известно като
„българския чадър“.
На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло“ той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. На 12 септември 1978 г. от Скотланд ярд официално съобщават, че той не е починал от естествена смърт.
Според британската експертиза е
извършено убийство с използване на отровата рицин.
През 1990 г. досието на Марков изчезва, припомня БТА.
През 2005 г. българският журналист Христо Христов, автор на книгата „Убийте „Скитник“, съобщава пред кореспондент на агенция Ройтерс в София, че датчанинът от италиански произход Франческо Джулино най-вероятно е убиецът на Марков.
България официално прекратява разследването на смъртта на Георги Марков на 11 септември 2013 г. Това е в същата година, в която Ройтерс предава, че разследването на британската полиция продължава. В него участват и международни организации.
Франческо Джулино умира през месец август 2021 г. в Австрия. Винаги е твърдял, че няма нищо общо с убийството на българския писател дисидент в Лондон през 1978 г., отбелязва тогава АПА.
На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.
