Диана Добрева за „Коприна“: Любовта е крайна точка и цел на човешкото пътуване

Фотокредит: Георги Вачев

Диана Добрева за „Коприна“: Любовта е крайна точка и цел на човешкото пътуване

Фотокредит: Георги Вачев
Сподели

След локалния фурор, който Диана Добрева предизвика със своите спектакли, обирайки множество награди, тя успя да пожъне и международен такъв. Едно от последните й заглавия в Пловдивския драматичен театър – „Коприна“, беше селектирано за участие в Световната театрална олимпиада тази година в Унгария. Именно и на това визуално и впечатляващо пътешествие ще могат да се насладят гостите на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ тази вечер (07.06) от 19.30 часа в Драматичен театър – Варна.

Ето какво сподели Диана Добрева за работата по спектакъла:

Фотокредит: Георги Вачев

-Този спектакъл е втора част от големия проект на Пловдивския театър „Пътуващият човек“. Първото заглавие е „Одисей“, а съвсем наскоро с „Едип и пророците“ достойно завършихте една внушителна трилогия. Какво е посланието, което отправяте с „Коприна“ и по какъв начин подходихте към него?

-В „Коприна“ по романа на Алесандро Барико човек достига до красотата през единствения познат път – саможертвата в любовта. Главният герой прекосява целия свят, за да остане безмълвен пред красотата. В империята на красотата човекът открива истинските размери на собствения си дух, осъзнава цената на обичта и смирението.

Великата красота на любовта като крайна точка и цел на човешкото пътуване през живота е темата на този спектакъл.

Платоничната любовна история между френския търговец на копринени буби Ерве и безименно момиче, живеещо в японско владение, разгръща метафората на пътя като свързващ различните цивилизации. Поставя въпроса доколко те изобщо могат да бъдат съвместими. Разкрива коренно противоположните разбирания за основни човешки категории като успех, печалба, цел на съществуването, обществена субординация, модерност и традиции.

Но над всички исторически събития, маркирани в спектакъла – бунтове в Япония, съд над литературното произведение на Бодлер „Цветя на злото“,

акостирането на американските кораби, нарушили вековната изолация на Япония, превръщането на френското село в промишлен буржоазен слой – властва неизменно нещо, което покорява и източната, и западната цивилизации: необяснимата красота.

Фотокредит: Георги Вачев

-За пореден път поверявате драматизацията на текста на Александър Секулов. Творческата връзка, която имате, спомогна ли за изграждането на спектакъла и по какъв начин подходихте заедно към него?

-Работата ни с Александър Секулов постепенно се променя през годините. Пред очите ни непрекъснато се въртят около десетина заглавия на книги, както и негови авторски пиеси и чакат своето съзряване. Не всяка книга е удачна за конкретен театър или конкретен момент от живота на този театър.

Изборът върху какво да работим е труден и отчита както нашите лични любопитства,

така и необходимостите на театрите, в които работим. Все повече работим за първоначалното създаване на цялостната конструкция за конкретния спектакъл. В основата е доверието един към друг.

Цялото интервю с Диана Добрева можете да прочетете в блога на МТФ „Варненско лято“.

Актуално