Марий Росен за „Дишай“: Не беше лесно да запълня празната сцена

Фотокредит: Лора Ставрева

Марий Росен за „Дишай“: Не беше лесно да запълня празната сцена

Фотокредит: Лора Ставрева
Сподели

Режисьорът Марий Росен ще вземе участие в тазгодишното издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ със спектакъла „Дишай“ (Театрална работилница „Сфумато“). Текстът на британския драматург Дънкан Макмилан, който излиза на бял свят през 2011 г., се поставя за първи път на родна сцена. В ролите на абстрактните фигури, обозначени само като М и Ж, влизат обичаните от мнозина  Бойко Кръстанов и Елена Телбис. Те ще превземат сърцата на варненската публика днес (05.06) от 17.30 часа в Куклен театър – Варна.

Ето какво коментира Марий Росен за съвременната пиеса на Макмилан и за работата по нея:

– „Дишай“ изобразява живота на двама души, които се опитват да намерят своя път сред комплексните дилеми, пред които ни поставя съвремието. Авторът поставя своите персонажи в много стриктни рестрикции. Те като че ли представят именно тази забърканост, в която живеем и се губим.

-Моето предположение относно рестрикциите на автора са по-скоро свързани със създаване на сбит концентрат. Нещо като куршум, който да прониже, а не насъбралото се да потъне в луфтовете тишина.

Тази рестрикция отговаря и на скоростта, с която живеем в момента.

Също и скоростта на информация и действие. Доста е забързано съвремието и авторът говори именно за пулса на времето. За нашето време тук и сега. Той се стреми да не психологизира прекалено, за може скоростта на куршума да бъде сразяваща.

Фотокредит: Лора Ставрева

– Често работите с празното пространство и това представление не прави изключение. Сам казвате, че в него до някаква степен сте в свои води. Но какво беше предизвикателството, пред което бяхте изправен при поставянето на този спектакъл?

-Празната сцена е мой специален интерес. Тук трудността беше как да създам светлинна структура, която да отговаря на смисъла. Да не илюстрира буквално това, за което се говори, а да има друга метафорична сила. Друг знак. Образ, чрез който да се натрупва допълнителен слой във възприемането на смислите, които идват от самия текст. Не беше лесно да запълня празната сцена. Самата работа в изработката на тази структура започна много преди да се срещна с актьорите. Знаех, че в това се крие ключът, с който да реша представлението. Все пак това е моята режисьорска работа. Останалата част от работата беше свързана с това

да извадя от артистите възможно най-болезненото, истинското, както и достоверна игра.

Така че работата със запълването на сцената свърших предварително, като начертах структура, нещо като сториборд на осветлението, което ми помогна да не губя потока, който тече в текста. В него няма никакви помощни знаци, които да определят смяната на времето. Това е част от неговата стратегия всичко да се слее в едно.

Цялото интервю с Марий Росен можете да прочетете в блога на МТФ „Варненско лято“.

Актуално

Избрано за вас