Увеличението на средствата за музеи и галерии в бюджета за 2023 г. трябва да бъде в размер на 31 млн. лв. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на сдружение “Български музеи” и директор на Регионалния исторически музей в Пазарджик (РИМ-Пазарджик) Борис Хаджийски.

Той отбеляза, че тези средства са за 124 музея, които се финансират като държавни дейности.

Oт сдружението са изпратили писмо до премиера акад. Николай Денков и министрите на финансите и на културата миналия петък. В него аргументират искането си за повишаване на средствата за единен държавен стандарт за музеи и галерии.

В документа те реагират и срещу предложението за увеличение на средствата за музеите, направено от служебното правителство в проекта за бюджет за 2023 г. Той предвижда

увеличението на средствата за единния музеен стандарт да е в рамките на 1,8 процента. Toва е крайно недостатъчно.

 „Ние искаме модернизация на музеите, а това означава наистина да се инвестират сериозни средства, за да може да се направят експозиционни зали и фондохранилища“, каза председателят на УС на сдружението.

Той изрази и притеснение от все по-острата ножица в заплащането на учителите и музейните специалисти.

“В проектобюджета на служебното правителство са заложени над 550 млн. лв. за образованието, от които над 450 млн. лв. само за повишаване на заплатите на учителите. Което означава, че началното възнаграждение на млад учител ще стане около 2000 лв.”, каза той. И допълни, че музейните специалисти имат и учителска правоспособност и това може да доведе до повишаване на отлива на млади хора от музеите.

Хаджийски отбеляза, че

музеи като РИМ-Пазарджик най-често могат да предложат на млади кадри начална заплата от 1100 -1200 лв.

“Нали се сещате, че 700 – 800 лв. са си доста сериозна разлика и няма да се учудим, ако продължи този отлив на специалисти от музеите към образованието”, каза той.  По думите му този процес се забелязва в последните две години и половина. Хаджийски допълни, че

има и музеи, в които стартовата заплата е още по-ниска – в рамките на около 800 – 850 лв.

И там проблемът със запазване на кадрите е също изключително сериозен.

Според него въпросът не е само в повишаването на заплатите, но става въпрос и за обновяване на експозициите, за добавяне на интерактивни технологии.

От “Български музеи” твърдят, че увеличението на единния стандарт трябва да е с около 49 процента за регионални и общински музеи

И с около 44 процента за национални музеи спрямо средствата от миналата година.

Директорът на РИМ-Пазарджик напомни, че през изтеклата година са успели да убедят народните представители да гласуват в музеите и галериите да влязат допълнително 12 милиона лева.

Това е позволило единият държавен стандарт за една субсидирана бройка да стане 25 008 лв.

Хаджийски припомни, че предложението на финансово министерство тогава е било стандартът да е около 19 хиляди лева. Според него това увеличение, случило се през 2022 г., е компенсирало част от изоставането.

В отговор на въпрос Хаджийски каза, че през тази година единният стандарт трябва да е 39 500 лв. за националните музеи и галерии, както и 37 500 лв. за регионалните и общинските. Той посочи, че

в момента около 75 – 80 процента от субсидията е за фонд “Работна заплата”

А с останалите 20 – 25 процента се покрива всичко друго – и текущи разходи, и разходи за дейност. Според него нещата в сферата биха се нормализирали, когато фонд „Работна заплата“ стане около 50 процента от бюджета.

Погрешна политика е проектният принцип на финансиране да е преобладаващ при развитието на културни и образователни институции, отбеляза Борис Хаджийски. Според него държавата трябва да създаде такива условия, че културните институции да имат сигурността да развиват дейността си. По думите му

това минава през постоянна държавна субсидия, която всяка година трябва да се повишава, както е записано и в нормативната база.

Според него, когато един музей е спокоен, че има осигурена дейността и заплащането на своите хора, тогава той може да участва в проекти. Проектите са една помощ, която обаче е след основния бюджет, допълни музейният специалист.

Хаджийски даде пример с проект, в който е участвал РИМ-Пазарджик по Норвежкия финансов механизъм.

Програмата отпуска 10 милиона лв. по тази мярка и при таван от 400 000 евро за проект, 14 музея успяха да спечелят, разказа той. По думите му тези проекти са свързани с модернизация на музеите. В РИМ-Пазарджик със средствата е обновена зала “Археология”.