Стайко Мурджев: „Дебело прасе” е като огледало, чрез Шекспир открих начин да изразя нещо, което ме вълнува

„Укротяване на опърничавата“ ; Фотокредит: Иван Дончев

Стайко Мурджев: „Дебело прасе” е като огледало, чрез Шекспир открих начин да изразя нещо, което ме вълнува

„Укротяване на опърничавата“ ; Фотокредит: Иван Дончев
Сподели

Един от водещите режисьори, който многократно бива номиниран и отличаван с най-важните награди в българския театър – Стайко Мурджев, и тази година превзема варненската публика на най-големия театрален фестивал у нас. „Варненско лято“ включва в своята селекция два спектакъла на Мурджев – „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир и „Дебело прасе“ от Нийл Лабют, които са част от българската селекция на фестивала. И двата спектакъла са отличени с номинации и награди през последната година.

Ето какво сподели Мурджев за своите представления, които са включени в селекцията на фестивала:

– Тазгодишното издание на МТФ „Варненско лято“ представя два ваши спектакъла – „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир и „Дебело прасе“ от Нийл Лабют. През годините демонстрирате интерес както към класически, така и към съвременни текстове. По какъв начин подходихте към тези две пиеси от толкова различни периоди? Даден проблем или тема, заложени в текста, ли са първоизточник на вашите режисьорски търсения?

– Причините да създам тези два спектакъла всъщност са много лични. По някакъв начин те са посветени на много важни периоди от моя живот, когато съм усещал някакви трудности в общуването с останалите, дори бих казал в личния, интимния живот. Имах усещането, че трябваше някъде да преработя това напрежение, и абсолютно откровено споделям, че това беше целта на тяхното създаване.

„Укротяване на опърничавата“ ; Фотокредит: Иван Дончев

Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ говори за терора, който се маскира като любов, и за любовта, която се маркира като терор. Много е тънка границата между тези две неща и за мен тя беше изключително интересна за изследване. Разбира се, в основата е пиесата на Шекспир, която познаваме. Тя е много игрова, няма претенции за кой знае какви философски смисли. Но аз открих начин да изразя чрез този текст нещо, което ме вълнува, без да го накърня, а като го надградя.

Текстът на „Дебело прасе“ е много категоричен. Той не носи загадка.

Той е като едно кристално огледало, в което публиката може да се види.

Силата му е в неговата безпощадност. Особено интересни са ми реакциите на публиката. Тя много често реагира неуместно, неадекватно, неочаквано и аз знам, че това е от неудобството, което изпитва, след като се разпознае в ситуациите на сцената.

„Дебело прасе“ ; Фотокредит: Иван Дончев

– Със спектакъла „Укротяване на опърничавата“ представяте вашия съвременен прочит на зрелищната комедия на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност. Пренасяте сюжета на пиесата върху цирков манеж, а героите превръщате в акробати и жонгльори. Какво въздействие търсите с това режисьорско решение?

– Това решение се роди още със заглавието на пиесата. Думата „укротяване“ може да се преведе и като „дресиране, опитомяване“, а „опърничава“, както е в българския превод, може да бъде „малка мишка, лалугер“.

Самото заглавие крие анимализъм и разкрива мотива за дресирането на животното.

Оттам се породи този замисъл, че опърничавата не се укротява. Всъщност тя е едно животинче, което трябва да бъде дресирано. В процеса на работа се породи интересът ми към връзката между дресьора и животното. Започнах да изследвам методите на дресиране и опитомяване. Повечето опитомяващи дресьори твърдяха, че много обичат своите животни/питомници, но всъщност те ги държат в клетки, възпитават ги през камшик и наказание. С тези наблюдения отново се връщаме към темата за тънката граница между любовта и страха, терора. И не на последно място, намерих жива връзка между игровия театър, който Шекспир предлага, и цирковия манеж.

Цялото интервю с  режисьора Стайко Мурджев можете да прочетете в блога на МТФ „Варненско лято“.

Актуално