В забързаното ежедневие можем да научим много от  ритуалите по приготвянето на една единствена чаша чай. Представяме ви 3 ценни урока за живота от консумацията на благоуханната напитка, която китайците са превърнали в древно изкуство.

Китайската дума chayi,

означаваща „изкуството да се пие чай“

или просто ch’a („чай“), съдържа в себе си цяла история.  Легендата разказва, че преди около 1500 години Бодхидхарма, будистки свещеник пътувал от Индия до Китай. Той медитирал в своята пещера, когато започнал да заспива. В опит да се задържи буден, откъснал клепачите си, които паднали на земята и се превърнали в чаени растения.

Китайският мъдрец Лу Ю е написал ода за чая, в която разкрива широк спектър от техники за приготвяне. В твворбата си той свързва чая едновременно с хармонията и хаоса на вселената, едно съвършено Дао. И тъй като

съчетава в себе си и хаоса, и хармонията,

чаят изисква майсторство на уменията. Търпение, съсредоточаване, ангажиране на всички сетива и оценяване на малките неща. „Има нещо в природата на чая, което ни води в света на тихото съзерцание на живота.“, пише Лин Ютан в „Значението на живота“.

Не е нужно да сте познавач на чая, за да знаете, че добрият чай отнема доста време – не само за приготвяне, но и за пиене. Съществува местно поверие в азиатските страни, че

е грях да се пие чай набързо

Чаят не се пие просто така, а се отпива и се вкусва. Правете паузи, забавете потокът на съзнанието си. И се насладете на мига. Ще усетите разликата.

Случвало ли ви се е да попаднете в ситуация, в която си пускате любима песен, но тъй като не сте правили нещо друго паралелно, сте забравили да й се насладите? Това е само един обикновен пример, но е индикация за нещо повече. Препускаме през живота, без да обръщаме внимание на малките моменти. Сякаш сме в постоянен режим на „автопилот“. Да присъстваме, да останем в момента и да обръщаме внимание, за да осъзнаем красотата на живота около нас.

Пиенето на чай е едно обикновено занимание.

Но насладата от него изисква да бъдете в момента,

за да усетите вкуса, да го почувствате. В това отношения, дори мрачният руски автор Достоевски се съгласява с тази философия. Той пише: „Казвам: нека светът отиде по дяволите, но аз винаги ще си пия чая.“ – Фьодор Достоевски, „Записки от подземието“.