„Навалица! Или 25 часа в град София“ е най-новата книга на Йордан Д. Радичков-внук. Едно своеобразно обяснение в любов към столицата, всички нейни знайни и незнайни обитатели и техните истории.

Това е книга, която не ни занимава с нарцистичното измерение на Аз-а на автора. Въпреки това виждаме цял един нов свят (нов, нов, колко да е нов, просто досега не сме му обръщали достатъчно внимание) именно през неговите очи. Те са любопитни, емпатични към чуждите съдби на най-обикновените хора и на недотам обикновените чудаци (макар авторът да не ги дели по категории и йерархии). По-важното е, че

той успява да прозре в душите им,

които често остват скрити за тълпата (навалицата). Тя често преминава през хората и живота без особено голям интерес. Тя не обича да изменя обичайния си ежедневен ритъм – свикнала е да бърза, да работи, за да живее (или по-точно да живее, за да работи) и не намира нищо красиво в душата на един акордеонист, не се трогва от препятствията, с които се сблъсква една ранобудна дама, която се вози всяка сутрин в трамвая. Навалицата е винаги права и не я касаят чуждите съдби. А може би е права да мисли така, защото, както с ирония по Булгаков, авторът споделя:

„Нещо много дълбоко в нас ни нашепва, че не бива да обръщаме твърде много внимание на заобикалящия ни свят и ако можем да преминем през съществуването си само с едно око затворено, а още по-добре и с две затворени очи, то нашите животи може би биха се наредили още по-чудесно и още по-лесно, нека да е лесно, защо трябва да е трудно, когато е прекрасно да е лесно, но някой казвал ли е, че нещо лесно съществаува и какво би ни дало то?“

И също:

„Бива ли изобщо да поглеждаме към чуждите животи, да задаваме въпроси и да преживяваме тая история, или трябва и ние да седнем на задните седалки на живота и да се измъкнем в мига, в който усетим мрака да се надига и да се приближава застрашително към нас и към хилядите непознати в този град?“

Едно от най-цените качества на книгата е иронията, която се прокрадва във всяка страница. Иронията, която едновременно разсмива и натъжава:

 „И да се опитва човек, и да се мъчи, и да завива наляво, когато трябва да завие надясно, той никога няма да се обеси, когато му е писано да се удави.“

Да обхванеш съвремието е нелека задача. Да го чуеш и да се огледаш в него и като тих наблюдател, и като участник е предизвикателството, с което Радичков се справя. Той е съвременният, (често) самотен наблюдател, който се пита:

„Светът ли е странно подреден, или нещо вътре в нас е неправилно?“

„Навалица! Или 25 часа в град София беше представена на 11 октомври от Стефан Русинов в книжарницата

One Book Bookstore.

Също така най-новата книга бе и сред най-продаваните на издателство „Жанет 45“ по време на фестивала „Алея на книгата“. Споменавам тази информация, ако случайно по-горните редове, все още не са ви убедили да прочетете тази книга. Може би тези по тривиални факти ще го сторят. А може и това хич да не ви трогне. Вие си знаете.