Театралният текст “Съмнение” на Джон Патрик Шанли безспорно е отличен режисьорски избор. Сцената е

добър хумус за строгата словесност, за на пръв поглед, униформени роли, изляти, сякаш от силиконов калъп

За стерилна атмосфера и отгледани като камшици страсти, ярост и гняв – грехове и добродетели в едно на ревностните католици. Всичко това обуславя спектакъла по текста на американеца Шанли в

актьорски сизифов склон на премерената игра без патос:

психологическа, концентрирана, стъпваща на пръсти, в страх от мнимия морал.

Режисьорът Стайко Мурджев смело, но и с добре премислен риск, в който отличната драматургия няма как да те подведе,

решава да постави за първи път пред българската публика “Съмнение” на Шанли

Прави го на сцената и с екипа на Благоевградския театър, с актьорите Станка Калчева, Калин Врачански, Мариана Бонева и Радена Вълканова. Всичко изброено до тук като че ли вече е достатъчен индикатор, че на сцената предстои събитие.

Джон Патрик Шанли е безспорен театрален връх, нищо в текста му не може да те подведе. А с тези актьори репетиционният процес би бил чисто удоволствие, чисто изкуство, както виждаме крайният резултат. 90 минути и нито един от четиримата

не се изплъзва за миг от конфликта, от кожата си, от ранга, позицията, социалното си положение

В “Съмнение” всичко изброено формира скелета на основната идентичност на героите и, ако, за секунда дори, се разсееш, зрителят го вижда. Неговата позиция и без това не е пасивна, а съучастничестка, следователска.

Той е призован в процеса от “Осанна” до “Разпни го”

Накратко: ние сме в Бронкс, Ню Йорк, през 60-те години на миналия век. Отвън светът пулсира, променя се, търси път извън досега рецитираните канони. Зрителският поглед обаче е затворен в коридорите и стаите на едно католическо училище. Там е целият конфликт в пиесата. Старшата монахиня (Станка Калчева)

е самата ретроградна нравственост, за която възпитанието на децата е в консервативното разбиране за норма

Без много въпроси и разговори, тя диктува изпълнението на ежедневните правила на обучителния процес. Станка Калчева като сестра Алоишъс Бовие не подлага и за едно мигване у публиката съмнение, че

заслугата й да е сред номинираните тази година за ИКАР 2023 в главна женска роля  е  повече от оправдана

Тя е глас и премерени жестове – тихото и доминантно, подчинено на йерархията в католическите канони разбиране, че благоприличието е страхът от наказание.

От другата страна е свободолюбивият пастор Флин (Калин Врачански). Той

общува с децата непринудено, с хумор и игра и дори само това вече го прави съмнителен

Прокрадва се „Съмнение“, че е различен. И така постепенно нахлува подозрението, което мигновено се превръща в злокобната присъда.

Свещеникът е извършил смущаващо, неприлично деяние с един от тийнейджърите, на които преподава.

Вината е стоварена като внезапен шамар, истината е отсъстваща

Единственият чернокож ученик и ексцентричният и свободолюбив пастор – няма съмнение в съмнението, макар и без никакви свидетелства за грях.

Драматургичният текст на Джон Патрик Шанли е

удостоен с всички награди, които може да получи –

“Пулицър”, “Тони”, а със сигурност киноманите помнят и изключителният едноименен филм с “Оскар” за филмов сценарий. В продукцията от 2008 г. Мерил Стрийп и Филип Сиймор Хофман са в главните роли, а всеки от тях прави едно от най-ярките си актьорски постижения.

Да се гледа този спектакъл не е лесно.

Приканва зрителят да мисли, да вземе позиция

Да бъде въвлечен и да направи избор. Все неща, които ние някак постоянно отлагаме. Съмняваме се в тяхната истинност, искаме да живеем удобно, необезпокоявано. Постановката на Драматичен театър Благоевград обаче ще отключи друга провокация, а това не бива да се пропуска.