На 3-ти май 1936г. в Пловдив е роден българският актьор и певец Асен Кисимов. Той е любимец на поколения деца. Бате Асен, както е известен сред своите почитатели, завършва актьорско майсторство в класа на проф. Георги Стаматов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Кариерата му може и да тръгва от Театъра на Българската армия, но Кисимов е в шоубизнеса още от 12-годишна възраст, когато става водещ на предаването „Час на слушателя“ по БНР. Със своите четири десетилетия в ефира то
претендира да е най-старото радиопредаване в Европа.
Безграничната любов към децата е това, което отличава Бате Асен като любимец на зрителите. Топлият му и звънък глас звучи от незабравими филмови песни като „Къде остана детството“ от филма „Войната на таралежите“, „Всичко тече“ от сериала „Васко да Гама от село Рупча“ и „Летящите хора“ от филма „Адиос мучачос“ по текст на Валери Петров.
Асен Кисимов е участвал е в над
100 театрални постановки, има близо 30 филмови роли,
сред които в „Бронзовата лисица“, „От нищо нещо“, „Рицарят на бялата дама“.
В своя последен моноспектакъл „Великите поети на България“ той представя произведения на големите български автори Христо Ботев, Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и други. В това представление той позволява на всеки зрител да се докосне до магията на тези творци и да ги погледне под различнен ъгъл –
да изпита и веселието и драматичността, преплитащи се в словото им.
На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в Благоевград изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж“, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьорът-франкофон развълнува публиката със стихове на Веселин Ханчев, посветени на Франция и изпява няколко шансона, измежду които и една от любимите му френски песни Et si tu n’existais pas („„Ако ти не съществуваше“) на Жо Дасен.
В този момент посланикът на Франция Н. Пр. Ив Сен-Жур напълно нарушава протокола и развълнуван
скача да прегърне Кисимов.
Това е последната песен, която актьорът изпява.
На сутринта на 13 юли сърцето на Асен Кисимов спира да бие. Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че
