Настанете се удобно – следва пътуване, примамливо и неочаквано, като запознаване с голям писател. Някои от най-известните литературни къщи в света са

пре-любопитен за изкушените читатели туристически маршрут.

Ако сте истински книжен човек, не може да останете равнодушен. Атмосферата на дома, гледката от прозореца и природата в близост са повлияли в огромна степен за някои литературни шедьоври. Мястото, където са написани, може би, любимите ви книги е като

сакрален хабитат, в който всичко говори

за постигнатото уединение на писателя. От чифлика в Масачузетс, където Емили Дикинсън е създала 1800 стихотворения, до Грийнуей в Девън, домът, който Агата Кристи нарича „най-красивото място на света“ или готичския свят на Марк Твен, ще ви представим селекция литературни къщи, които можете да посетите по света. Защото, все повече, разбирането за пътешествия придобива измерение и на откривателство и образоване. А какво по-надграждащо интелектуалния и емоционален опит от навлизане в личния свят на писателите, променили света.

“Рождествено-то” имение на Владимир Набоков в Русия

Един от безспорните гений на литературата от XX век – Владимир Набоков е роден в известно аристократично семейство. Дядо му е министър на правосъдието, а баща му – един от лидерите на конституционно-демократическата партия, преди на власт да дойде тоталитарния режим в Русия. Детството на руския писател преминава между

няколко имения и голяма градска къща

в Санкт Петербург. Впоследствие точно нея, авторът на “Лолита” ще оприличи като “единствената къща в света”. Едно от общо трите имения на фамилията, известно още като Рождествено се намира в северозападния край на страната, в непосредствена близост до границата с Финландия. През 1916 г., едва на шестнадесет години, Набоков

наследява впечатляващия имот от XVIII век

от своя чичо, но тук историята се намесва драматично. Реално писателят губи възможност да му се наслади напълно, тъй като семейството му бяга от революцията скоро след това. Литературният ас

никога няма да се върне в Русия

или да види отново домовете от детството си. И къщата, и имението обаче впоследствие стават музеи на неговото литературно наследство.

Къщата на Жан Кокто в Мили-ла-Форе, Франция

През 1947 г., възхитен от успеха на филма си по едноименната приказка “Красавицата и звяра”, поетът, художник и режисьор Жан Кокто купува

къща от XVI век в малко известен град

на 50 км южно от Париж. Това място постепенно се превръща в поетичното, бароково убежище на този интелектуален гений, до смъртта му през 1963 г. Замислено е първо като интимен пристан, където писателят и живописец да идва с Жан Маре, а след това и с партньора си Едуард Дермит. По-късно къщата се превръща в

нагледна реликва на епохата и артистичния живот.

С подкрепата на филантропа Пиер Берже това аристократично имение е запазено, точно както го е оставил Кокто. Освен него, посетителите от цял свят могат да разгледат и близкия параклис, мястото на гроба на артиста. Него Жан Кокто украсява лично със стенопис, изписан с „Оставам с теб“. Домът на тази екстравагантна за времето си душа, е много повече от музей. Може да очаквате

истинско културно средище, в което се провеждат и тематични събития

от различен характер. Всяко лято обектът възражда традицията на музикалните салони, като организира „Музикални съботи при Жан Кокто„. Къщата приветства гостите си и още с прекрасна градина, в която отскоро има и бар, където се предлагат напитки и десерти.

Повече информация за къщата на писателя и възможност за предварителна резервация за посещение, може да видите тук.

Крайбрежната къща на Дилън Томас в Лайгхарне, Уелс

През 1949 г., четири години преди смъртта си, един от най-големите световни поети Дилън Томас се премества със семейството си в провинциалното градче Лайгхарне. Мястото е повече от идилично и

сякаш поезията е в самия въздух

наоколо. Кацнала буквално на ръба на скала над устието на река Таф е фамилната къща. За множеството почитатели на писателя от целия свят, които посещават дома му ежегодно е отворен и гаражът му. Мястото, което Дилън Томас превръща в творческо убежище и където пише едни от най-известните си стихове. В това число знаменитото ”Под млечна гора” така наречената „пиеса за гласове“, станала

основа на филма от 1971 г., с Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър. 

А в междуредието на други текстове, писани пак там откриваме орли и чапли, които кръжат над водите на Таф. Впечатляващ е още и фактът, че всичко в дома на поета стои непокътнато повече от половин век. Пълно с хартии, ръкописи и личните вещи от ежедневието му.

Домът на Лорд Байрон, абатство Нюстед, Нотингамшир, Великобритания

Абатство Нюстед има пищно минало, което може би надминава дори това на най-известния му обитател – един от най-големите поети на английския романтизъм.

Бивш манастир на Августин,

то е дадено от Хенри VIII на сър Джон Байрон по време на Реформацията през 1540 г. С течение на времето той е превърнат във величествен, екстравагантно-готически дом. Постепенната разруха на имението обаче започва с петия лорд Байрон, т.н. наречен „Злият господар“. Разгневен от бягството на сина си, той се посвещава на (само)унищожение, така че за наследникът му да остане само дълг.

В крайна сметка и синът, и внукът му умират преди него. Впоследствие през 1798 г. имението попада в ръцете на неговия пра-племенник – бъдещият поет и бонвиван Джордж Гордън Байрон. Поетът е живял тук периодично през краткия си живот и е декларирал „Нюстед и аз стоим или ще паднем заедно“, но финансовата разруха, извършена от чичо му, е направила невъзможно поддържането му и в крайна сметка абатството е продадено през 1818 г. Днес домът на писателя има

значителна колекция от сувенири на Байрон,

включително надгробния камък на любимото му куче Боцман в двора. Тази туристическа атракция се намира на 20 минути с кола на север от Нотингам и наред с изключителната си архитектура, впечатлява и с изключителните си градини, в които са засадени много редки дървета.

Повече информация и предварителна регистрация, може да направите тук. www.newsteadabbey.org.uk 

Домът на Агата Кристи “Грийнуей”, Девън, Англия

Родена и израснала в Торки, кралицата на криминалния роман Агата Кристи е познавала имението “Грийнуей” през целия си живот. Описва го като „бяла къща в джорджиански стил от около 1780-1790 г., с гори, простиращи се до река Дарт, и много фини храсти и дървета“. В някои други нейни цитати я намираме още като 

„Идеалната къща, къща-мечта“.

През 1938 г. домът се превръща любимо място за почивка до смъртта на писателката през 1976 г. Именно тук авторката е написала книгите за Еркюл Поаро, Мис Марпъл и полковник Хейстингс. От няколко години къщата е превърната официално в музей и с разрешение на наследниците на Кристи, части от него за отворени за туристически посещения. Интересно е да се отбележи, че в салона на втория етаж писателката

четяла на глас ръкописите

пред близките си. Всички те се опитвали да отгатнат кой е убиецът в поредната история.

Къщата и музеят на Марк Твен, Хартфорд, Кънектикът, САЩ

Ярък пример за викторианския висок готически стил е жилището в Кънектикът на Марк Твен. Писателят, известен още като Самюел Лангхорн Клеменс. Неговият дом е описан като

„отчасти параход, отчасти средновековна крепост и отчасти часовник с кукувица“.

Построен през 1874 г. – по проекти на Твен и съпругата му – той е бил тяхна собственост в продължение на 17 години. Тук Марк Твен написва както “Приключенията на Хъкълбери Фин”, така и “Том Сойер”.

Музей на Емили Дикинсън, Амхърст, Масачузетс, САЩ

Емили Дикинсън е по-тясно свързана с дома си, отколкото повечето други писатели, поради факта, че от тридесетте си години нататък тя е била ограничена до него. „Аз не пресичам земята на баща ми в никоя къща или град“, пише тя през 1868 г. и изобилстват истории за нейните социални взаимодействия зад вратите. Голямо

имение във федерален стил,

построено през 30-те години на 18-ти век, къщата на писателката е запазена във вида, в който Дикинсън би я познала. Това важи и за спалнята й – „могъщата стая“, където е написала всичките си стихове на бюро, широко само 18 инча. Начинаещите писатели

вече могат да наемат стаята

и да работят в прочутото бюро (това обаче е копие, тъй като оригиналът се намира в Харвард).

Къща-музей на Габриел Гарсия Маркес, Аракатака, Колумбия

Художествената проза на Габриел Гарсия Маркес – може би най-великият писател на Южна Америка – има своето ембрионално начало в Аракатака. Семейството на Гарсия Маркес се премества тук през 1910 г., за да може

дядо му да избяга от угризенията си, че е убил човек

по време на дуел. Именно в малкото речно градче авторът започва да чете ненаситно и да се сблъсква с добрите и зли духове, които проникват в романите му. Оригиналната, осемстайна къща е претърпяла сериозен инцидент след буря. Впоследствие обаче е

реконструирана през 2010 г. като място за литературно поклонение,

пълно със сувенири на Маркес.