• Ако не бях актьор, щях да се занимавам с някакъв занаят.
• В днешно време е по-трудно да разплачеш публиката, отколкото да я разсмееш.
• Във всяка роля, която съм изиграл, мога да открия черти, в които се припознавам.
• В Театър „Възраждане“ съм вече много време, сякаш там съм се родил като актьор.

В дълбините на българската актьорска сцена изпъква една ярка светлина, родена на 31-ви октомври 1974 година в София. Свежен Младенов – впечатлява те с младежкия си дух моментално, а начинът, по който гори на сцената е символ на неоспорим талант и страст.

През 2004 година се дипломира с блестящ успех от НАТФИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър“, под наставничеството на легендарния професор Стефан Данаилов. Има десетки роли в театъра и е

носител на наградата „Аскеер“ за най-добра мъжка роля

за изпълнението на Поп Кръстю във „Великденско вино“. Част от трупата на театър „Възраждане“ е от 2005 година.  Превъплъщавал се е в много незабравими персонажи като Рене от „Ало, Ало“, доктор Уотсън в „Шерлок Холмс“, Вуйчо Ваньо, Фреди Меркюри и  Джейк Лата в „Нощта на игуаната“.

Работи също толкова активно в киното и телевизията. Гледали сме го в сериали като „Откраднат живот“, „Лъжите в нас“, сред филмите с негово участие са „Летовници“, „Воевода“, „Чичо Коледа“.  В момента може да бъде видян в две доста актуални продукции – сериала „Алея на славата“ и игралния филм „Аферата Пикасо“. В началото на следващата година Свежен ще се превъплъти и в ролята на Чорбаджи Юрдан в новата продукция на „Мирамар филм“ – „Чума“.

– Здравей, Свежен! Как се чувстваш и къде те заварват нашите въпроси?

– Вкъщи след дълъг ден.

– През януари ще се състои премиерата на „Чума“ – нова продукция на Мирамар филм с режисьор Иван Владимиров, по сценарий от Боян Биолчев, вдъхновен от разказа „През чумавото“ на Йордан Йовков. Главната роля е отредена на теб. Към този момент какво можеш да ни издадеш за филма и снимачния процес?

– Така е, на 19.01.24 г. филмът “Чума” тръгва по кината. Това е един филм за човешките ценности, как и доколко устояват под натиск. За силата на вярата и волята пред лицето на смъртта. Снимачният процес беше едновременно труден и забавен, случиха ми се доста нови неща. Имаше и много смешни и страшни ситуации с животните във филма.

– Сюжетът се върти около образа на селото, моралните ценности и любовта, която успява да надделее над чумата. За да пресъздадат конкретни обекти, екип от художници възстановява полуразрушени къщи. Разкажи ни малко повече за твоята подготовка за тази роля. Чрез кастинг ли те избраха или директно ти звъннаха и казаха, че няма кой да изпълни тази роля по-добре от теб?

– Художниците във филма свършиха страхотна работа, наистина. Аз самият

ходих на курсове по езда,

където се запознах и с конете изпълняващи главни роли във филма (Еридан и Капитолия). Разбира се, аз също правех проби за ролята и съм благодарен, че избраха да се доверят на мен.

– Прочетох, че има и множество каскади с коне и камили. Твоят герой имаше ли такива „опасни“ сцени?

– Повечето каскади се падаха на Матей, който играеше синът ми във филма. Опасна и смешна беше срещата му с камилата, която през цялото време се опитваше да го на плюе и захапе, докато той яздеше на конско седло (смее се).

– Наскоро започна и кулинарният сериал с твое участие „Алея на славата“, където влизаш в ролята на Слави – баща на главната героиня Али (Радина Боршош). Лесно ли се работи с нея? 

– Радина е много талантливо момиче и мисля, че бързо я обикнах, като своя дъщеря пред камерата. С нея се работи доста леко и винаги забавно.

– Актьор от трупата на Театър „Възраждане“ си. Там участваш не само в театрални постановки за възрастни, но и в детски представления. По-трудно ли е да отговориш на очакванията на децата?

– В Театър „Възраждане“ съм вече много време, сякаш там съм се родил като актьор. Да, продължавам да играя и в детски представления. Искрените детски очи ме

лишават от всякаква суета на сцената

и това ме радва. Не е трудно да отговориш на очакванията на децата, те вярват на всичко и в това е нашата отговорност.

– По-трудно в днешно време е да разсмееш или да разплачеш публиката?

– В днешно време е по-трудно да разплачеш публиката. Всички искат да се смеят и се смеят на глупости. За да разчувстваш някого дълбоко и истински трябва да предложиш истина.

– Предстоят ли нови представления, в които ще се появиш или кои са следващите дати и постановки, на които искаш да поканиш читателите ни? 

– В Театър “Възраждане” мога да препоръчам много постановки като: „Лабиринт“, „12-те гневни”, „Ало,ало!”, „За едно явление от електричеството”, “Стая за гости”, “Човек от земята”,”Зимна приказка”, “Отмяна”, “Къщата на гнева”, както и най-новия ни спектакъл “Три сестри” на Чехов. 

– Изиграл си много роли през годините, но има ли такава, която най-много се доближава до теб като личност?

– Навсякъде мога да открия черти, в които се припознавам.

Хората са много различни.

В едно си приличаме, в друго не. Същото е и с героите, през които преминавам. Някои от най-близките ми образи са Вуйчо Ваньо, Номер 8 в “12-те гневни”, Леонт от “Зимна приказка”, дори и поп Кръстьо във “Великденско вино”. 

– През август беше обявен държавният бюджет за 2023 г, който предвижда едва 0,4% за култура. В една такава ситуация, допълнена със сегашните трудни времена, каква е твоята мотивация да продължиш да се занимаваш с изкуство?

– Това, че харесвам нещото, което правя. Мотивацията идва от мен самият, а не от външни фактори. Това, че политиците ни не мислят в перспектива, или поне не в духовна, е друг въпрос. 

– Замислял ли си се някога какво щеше да правиш, ако не беше станал актьор? Ако да – какво?

– Нямам представа, вероятно някакъв занаят. Сръчен съм в ръцете и имам конструктивна мисъл. 

– Какъв баща е Свежен? Какво най-много обичаш да правиш с децата си, когато ти остане свободно време?

– Игри и разходки. Според тях съм много добър баща, а според мен разликата между мен и добър баща е от тук до небето, а истината е някъде на луната. Нямам представа какъв баща съм, уча се от тях. 

– Те имат ли интерес към изкуството и ще ги насърчиш ли, ако решат да поемат по твоите стъпки?

– За сега имат интерес към физическите упражнения, най-вече танци и гимнастика. Няма да ги спра, ако искат да се занимават с изкуство. 

– И тъй като остават едва два месеца до края на 2023 г., няма как да не те попитам – каква беше тя за теб и кой е най-хубавият спомен, с който ще я изпратиш?

– Наистина натоварена година. В емоционален план с доста силни пропадания и възстановяване. В работен план – четири театрални  премиери и почти половин година снимачен процес. Между всичко това и една семейна почивка. Карах много бързо лодка в морето, беше хубаво. 

Фото кредит откриваща снимка: Miramar Films