Пакистан остава една от трите страни с най-мръсен въздух в света през 2023 г. Бангладеш и Индия изместиха Чад и Иран по показателя фини прахови частици (ФПЧ) – с около 15 пъти над нивото, допустимо според Световната здравна организация (СЗО).

Средните концентрации на ФПЧ – основен атмосферен замърсител на въздух, които увреждат белите дробове – достигнаха 79,9 микрограма на кубичен метър (мкг/куб.м, µg/m3) в Бангладеш през 2023 г. и 73,7 микрограма в Пакистан.

СЗО препоръчва не повече от 5 микрограма.

„Тази концентрация се получава заради климатичните условия и географията в Южна Азия. Обемите просто растат, защото замърсяването няма къде да отиде“, каза Кристи Честър Шрьодер. Тя е научен мениджър в IQAir, швейцарска организация за наблюдение на качеството на въздуха, изготвила доклада.

„Наслагват се и други фактори – земеделските практики, индустрията и гъстота на населението“, добави тя. „За съжаление, наистина изглежда, че положението ще се влоши преди да се подобри“.

През 2022 г. Бангладеш беше класирана като петата страна с най-мръсен въздух, а Индия беше осма.

Около 20% от преждевременните смъртни случаи в Бангладеш се

дължат на замърсяването на въздуха,

а свързаните с това разходи за здравеопазване възлизат на 4%-5% от БВП на страната, каза д-р Фироз Хан, експерт по замърсяването на въздуха в Университета „Север-Юг“ в Дака.

Замърсяването в Индия също се е увеличило през миналата година. Нивата на ФПЧ са около

11 пъти по-високи от стандарта

на СЗО. Положението в Делхи е най-лошо с 92,7 микрограма на куб. метър. Китай също отбеляза ръст на ФПЧ с 6,3% до 32,5 мкг/куб.м през 2023 г., след пет последователни години на спад на показателя.

Само Австралия, Естония, Финландия, Гренада, Исландия, Мавриций и Нова Зеландия отговарят на стандартите на СЗО през 2023 г.

Докладът на IQAir се базира на данни от повече от 30 000 станции за наблюдение в 134 страни и региони, пише dir.bg.

Чад, най-замърсената страна в света през 2022 г., беше изключена от наблюдението през 2023 г. поради проблеми с данните. Иран и Судан също бяха извадени от списъка за 2023 г.

Криста Хазенкопф, директор на програмата за качество на въздуха в Института за енергийна политика на Чикагския университет, каза, че

39% от страните не провеждат публичен мониторинг на качеството на въздуха.

„Като се имат предвид големите потенциални ползи и сравнително ниската цена, учудващо е, че нямаме организирани глобални усилия за разполагане на ресурси, с които да се запълват тези пропуски в данните, особено на места, където здравното бреме от замърсяването на въздуха е най-голямо“, отбеляза Хазенкопф.