Хората, които се хранят в период от по-малко от осем часа дневно, са изложени на 91% по-висок риск от фатални сърдечносъдови състояния от тези, които хапват в диапазон от 12 до 16 часа на ден. Това показва анализ на повече от 20 000 възрастни американци, съобщи ЮПИ.

Предварителното изследване беше представено на Научните сесии по епидемиология и превенция на начина на живот и кардиометаболизма на годишната среща на Американската сърдечна асоциация в Чикаго.

„Нашето проучване е първото, което изследва връзката между осемчасовото хранене и смъртността“, каза главният автор на изследването Виктор Вънцзе Чжун. Той е професор и ръководител на катедрата по епидемиология и биостатистика в Медицинския факултет на Шанхайския университет „Цзяо Тун“ в Китай.

„Резултатите обаче все още се нуждаят от повторни изследвания и

не могат да докажат,

че осемчасовото, ограничено във времето хранене, причинява сърдечносъдова смъртност. Също така тези резултати не подкрепят дългосрочното използване на този подход за предотвратяване на сърдечносъдовата смърт и за подобряване на продължителността на живота“, допълни той.

Предишни изследвания установяват, че ограниченото във времето хранене, което се причислява към периодичното гладуване,

подобрява някои кардиометаболитни показатели.

Такива са кръвното налягане, нивата на кръвната захар и холестерола.

Според Чжун обаче тези резултати се основават на краткосрочни, случайни, контролирани проучвания. Те обикновено са проведени в рамките на период от един месец до една година.

„Проучването не е в състояние да обясни основните механизми, обуславящи наблюдаваната

връзка между осемчасовото ограничено във времето хранене и смъртността

от сърдечносъдови заболявания“, каза Чжун.

Освен това – изследователите забелязват, че хората, които са ограничили храненето до период по-малък от осем часа на ден, са имали по-малко чиста мускулна маса в сравнение с тези с типична продължителност на храненето от 12 до 16 часа. Загубата на чиста телесна маса се свързва с по-висок риск от смърт от сърдечносъдови състояния, припомня БТА.

Според Чжун докато не станат известни повече подробности относно изследването „добрата доза здравословен скептицизъм вероятно е най-важният начин да се подходи към тези нови и интересни открития“.