• Подготовката ми за една роля започва от първия прочит на пиесата.
• В моя бележник пише, че когато срещна нещо, което ме вълнува, му се отдавам на сто процента.
• Тайната на доброто актьорско партньорство е да играеш за човека срещу теб, а  не да искаш да го надиграваш и да не се питаш кой е по-добър.
• Семейството може да ти даде всичко, то е дадено от Бога.

Емануела Шкодрева е една от талантливите актриси на българската театрална сцена. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1985 г. в класа на проф. Енчо Халачев., след което дебютира в ролята на Саломе от едноименната пиеса на Оскар Уайлд в НДК. Играе  един сезон и в трупата на Кюстендилския драматичен театър. От 1988 г. става част от екипа на Народен театър „Иван Вазов“, където изиграва едни от най-емблематичните си роли.

Театрални отличия

Наградена е от Пражкия младежки филмов фестивал за ролята на Маргарита Готие в „Кралският път“ на Тенеси Уилямс. Носителка е на „АСКЕЕР 2004“ за ролята на Инес в „Живот Х 3“ от Ясмина Реза в Театър 199. Отличена  за най-добра женска роля за ролята на Глафира в спектакъла „Виновният“ от театралния фестивал „Зоран Радмилович“ в Зайчар, Сърбия – 2018 г. и получава номинация за награда „ИКАР 2004“ за Съвременната Медея и Сю в спектакъла „Разбиване“ от Нийл Лабют.

През този сезон на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ можете да я гледате в спектаклите: „Виновният“, „Цветът на дълбоките води“ и  „Пиано в тревата“.

На 9-ти и 13-ти октомври от 19:30ч. в Сити Марк Арт Център ще се проведе премиерата на представлението „Бележникът на един любовник“. Автор е  Жан-Клод Кариер – един от най-великите френски сценаристи. Режисьорът Юрий Дачев пренася на сцената историята на мъж, който записва всеки свой любовен подвиг в малък бележник и жена, която се появява на вратата му с цел да превърне кратката си почивка в дългосрочно гостуване. Там тя си партнира с актьора Свежен Младенов. Те ще ви пренесат в романтичната атмосфера на малък апартамент в Париж, в който се случват необичайни неща.

Билети за представлението може да откриете тук.

– Как протича подготовката Ви за всяка роля? Лесно ли влизате в образ?

– Подготовката ми за една роля започва от първия прочит на пиесата. Това е разковничето – кои са обстоятелствата и характера, които предизвикват вълнение и чувство за смисъл към нейната борба. Там идва това, че ако аз не се вълнувам от героинята, и публиката няма. Разбира се, всичко изисква и техническа подготовка.

Колкото по-рано се научи текстът, толкова по-добре.

Нужен е много точен анализ. Ние изпълняваме ролите, но авторът и режисьорът също имат свое послание. Трябва през душите си да смелим всичко, което искаме да кажем и да запазим онзи миг, който ни е развълнувал за първи  път.

– Ако се заиграем малко със заглавието, то какво пише във Вашия бележник?

– В моя бележник пише, че когато срещна нещо, което ме вълнува, му се отдавам на сто процента. Опитът в живота е много важен. Ние се учим от грешките си, но любовта е тази, която дава смисъл на живота.

– Вашата героиня в пиесата е описана като лекомислена и безразсъдна. Как мислите, не ни ли учи тя, че  понякога е по-добре да живеем преди да мислим?

– Не мисля, че е лекомислена, дори напротив. Има цели, които гони и постига. Като всяко човешко същество, тя е изтъкана от страх, вълнение и мечти. Разбира се,  понякога трябва да има и малко липса на отговорност.  Това прави живота по-пълнокръвен.

Моята героиня е дълбоко чувствителен човек, който желае щастието, страхувайки се от него.

– На сцената този път излизате с актьора Свежен Младенов, но работите заедно с много други имена като Кръстьо Лафазанов, Деян Ангелов, Стоян Пепеланов, Ненчо Костов и много други. Каква е тайната на доброто актьорско партньорство?

– Играла съм с много актьори. Георги Кадурин, Стефан Гецов, Андрей Баташов, Стефан Данаилов, Слави Павлов. За партньорството ми със Стоян Алексиев, режисьор дойде от Америка, за да работи с нас. Това беше уникален спектакъл. Три постановки играя и с младия Павел Иванов.

Тайната на доброто актьорско партньорство е да играеш за актьора,

а не да искаш да го надиграваш, да не се питаш кой е по-добър. Трябва да се състезаваш само със себе си. Например, дали тази вечер ще играеш по-добре от миналата. Аз играя органично и се вглеждам в очите на партньора. Поемам от тях и им връщам нещо истинско, сърдечно и достойно.

– В пиесата „Семейство Едисън от второ авеню заедно с Кръстьо Лафазанов поставяте темата за сложните съпружески отношения и предизвикателствата пред една семейна двойка. Какво значи семейството за Вас?

– Семейството може да ти даде всичко, то е дадено от Бога. Нашата пиеса завършва така: „Ще си помагаме един на друг. Когато сме един до друг, нищо не може да ни срути“. Така се оцелява. То не трябва да е на всяка цена само защото така е прието от обществото.

Трябва да се търсят истинската любов и истинските отношения, да се дава повече, отколкото се взема.

Хората трябва да обичат, но да бъдат готови да жертват нещо от себе си за другия. Разбира се, трябва също да можеш да бъдеш и независим. Много е сложно за една жена в съвременното общество, когато тя трябва да е майка, да работи и да бъде перфектна домакиня.

– Дълги години сте част от трупата на Народния театър. Какво значи това място за вас? 

– За мен това е дом. Там съм си вкъщи.

– В „Страх от опитомяване“ се срещат историите на четирима души, които се опитват да превъзмогнат своите провали и разочарования. Питам Ви, какво му е толкова страшно на това опитомяване?

– Няма страх от опитомяването, страхът е да не се опитомиш.

– А вие, имате ли страх от провал?

– Провалът, както и успехът, са уроци, през които трябва да преминем. Не трябва да се страхуваме от тях.

Какво усещате при всяка среща с публиката?

– Вълнение, енергия и сила.