• Предложих във “Васил” да бъде включена книгата на Георги Господинов – “Времеубежище”.

• Ако се инвестира повече в култура и образование, българите ще вървят изправени.

• България е страна на таланти

• Младите актьори трябва да учат чужди езици.

Отдаденост, сърце и талант са трите думи, които най-добре описват актьора Иван Бърнев. Извън снимачната площадка и театралната сцена той е един обикновен човек, който обича да седи редом до публиката, за да може да попива от емоциите ѝ, предизвикани от творчеството му. Именно един от последните му проекти – испанско-българската продукция “Васил”, му носи приза обединител на култури. Според негов испаноговорящ роднина, филмът е успял да постигне това, което посланици не могат с години. 

За някои хора вероятно това би означавало, че именно главната му роля на “Васил” е най-значимата в целия му живот. Това обаче далеч не е така – той

“гори” за всеки един свой изигран образ,

опитва да открива, а впоследствие и предаде на своите почитатели посланията, скрити във всеки един сценарий. Бърнев признава, че актьорската професия често му коства изключително много усилия – като изучаването на непознат до момента език. В края на деня обаче единственото, което има значение, са отзивите на зрителите.

– Здравейте, г-н Бърнев. Съвсем скоро ще изпратим 2023 г.  Каква беше тя за Вас и как ще я запомните?

– През тази година навърших половин век. Не съм вярвал, че за 50-годишнината си ще получа възможност да участвам в толкова премиерни заглавия и че ще има такъв положителен отклик от публиката. Най-хубавото за мен беше, че след излизането на филмите успях да се видя с много голяма част от публиката – да презентирам работата пред тях и да си поговорим. Със сигурност ще запомня 2023 г., защото беше изключително положителна за мен.

– Испанско-българският филм, в който сте главен персонаж – „Васил”, спечели три награди на 24-ия фестивал на европейското кино в Лече. Предизвикателно ли беше за Вас да се подготвите за роля на испански?

– Разбира се, всяко изваждане от зоната на комфорт си е такова. Отделих доста време за предварителната си подготовката за филма, тъй като в него говоря само на испански. Беше предизвикателно и да снимаш с различни колеги и екип, които освен всичко друго са и изключително опитни и талантливи. Индустрията им работи по съвсем различен начин. Опитите човек да достигне тяхното ниво са поредното предизвикателство, което трябва да бъде преборено. По време на снимките беше

третата най-зловеща вълна на пандемията

и всичко преминаваше в изключителни мерки за сигурност. Правеха ни тестове всеки ден. Ако един се разболееше – целите снимки се проваляха. Чудесно е, че всичко е благополучно и нямаше екстремни ситуации. Филмът докосна страшно много хора – и испаноговорящи, и българи. Той е изключително хуманен. Говори се основно за човек и неговите черти. Имам усещането, че този филм спечели публиката, тъй като от край време тя търсеше и чакаше продукция, която да им покаже, че трябва да имат вяра в самите себе си. Той разкрива, че в човека спят достойнството и добротата. Всеки, изгледал филма, ми казваше, че е останал с топли чувства. Според мен успехът му се дължи на дебютантката Авелина Прат. Тя знаеше какво иска и как да го постигне. 

– Лентата насочва вниманието на обществото към културните стереотипи. Какво послание искахте да отправите към своята публика?

– Силата на изкуството е, че замисълът може да е един, а публиката да открие съвсем различен такъв, за който дори самият режисьор не си е помислял. Смятам, че идеята на филма е да представи

слабостите на испанското общество.

Така ще бъде отговорено на въпросите – защо отхвърлят останалите, защо са дистанцирани и затворени. Самата сюжетна линия проследява живота на един архитект, който напълно е напуснал човешкия свят и е прекъснал връзката си с всички. Появата на един външен човек – българина Васил, започва бавно да разширява мирогледа му  и да го провокира да стопли отношенията с дъщеря си. Главният герой е представен по идеализиран начин – сякаш е ангел, който променя другите към по-добро. Самата Авелина Прат вероятно дори не е предполагала какъв ефект ще има лентата ѝ върху публиката от България. Онзи ден получих награда от испаноговорящите журналисти в България за обединител на култури. След като братовчед ми, който също е испаноговорящ, го изгледа, ми каза, че този

филм е направил това, което 5 посланици не са успели

да направят за опознаването на културите. Това е силата на изкуството. Режисьорката беше споменала, че харесва филмите на Джим Джармуш, което отговаря на въпроса защо филмът ѝ е като медитативен. Той не носи агресивна енергия, което се дължи единствено на това, че е режисиран от жена. Те имат тази сила. 

– Режисьорът Авелина Прат твърди, че ролята на Васил е била адаптирана специално за Вас. По какво се различавахте с персонажа? А имахте ли сходства?

– Както в повечето проекти, в които се включвам, така и тук тръгвам от самия себе си. В хода на историята персонажът започва да добива друг облик. Аз също играя шах, но не съм гросмайстор като Васил. Освен това, не играя бридж и не свиря на кларинет. Нямам такива дълбоки музикални познания като него. Приличаме си по любовта си към книгите. Самият аз предложих

във филма да бъде включена книгата на Георги Господинов –

“Времеубежище”. Поръчението на режисьора беше да дойда с една българска книга. Точно бях прочел “Времеубежище” и бях сигурен, че това е точната книга. Васил е един микс между мен и това, което би трябвало да е героят. Давам си сметка, че ако бяха избрали друг актьор, той вероятно щеше да потегли  в друга посока. Същото важи и за избора на Карра Елехалде. 

– Испанската кино звезда Карра Елехалде и останалия чуждестранен екип познаваше ли българските кино и театрални продукции?

– Не, което ме удиви. Те не знаят абсолютно нищо за нас, макар да има огромен брой българи, които живеят и работят в Испания. Да, намираме се под една обща “шапка”, наречена Европейски съюз. Между нас обаче сякаш има един хълм, в чието подножие стоим ние с Румъния и Гърция. Единственото, което знаеха за България, беше, че това е

една страна с много талантливи хора.

Чували са кой е Христо Стоичков, но това е всичко. 

– Разказахте ли им нещо за България?

– Карра смяташе, че всички в България от деца посещават уроци по шах, задължително спортуват и свирят на различни инструменти. Обясних му, че тези твърдения са били валидни по-скоро за периода, в който аз съм бил дете – през социализма. Поясних, че с Русия сме славянски народи, но нямаме друго общо – включително и езика. Разказах му още, че в училищата веднага отбираха музикалните деца. Така започнах да свиря на фанфари. Когато се преместих в гимназията – веднага ме взеха да свиря на тромпет. Тогава нямаше компютри, затова в математическите гимназии като моята се играеше много шах. Представих му и нашия театър – колко е различен от този на Запад, тъй като е репертоарен. Спомням си, че ме попита дали подкрепяме Путин. Казах му, че страната се опитва много явно да покаже, че е против войната.

– В средата на декември по кината тръгва филмът на Стефан Командарев – „Уроците на Блага”, в който е илюстриран характерният за България проблем – телефонните измами. Разкажете ни малко повече за заснемането на лентата. Трудно ли беше да се снима филм по истински случай и кои бяха най-тежките сцени за екипа?

– Със Стефан вече си имаме традиция да работим заедно. Нямаше как да не приема предложението му да участвам в “Уроците на Блага”. Бях щастлив, че отново се обръща към мен. Признавам си, че много ми тежеше, че трябва да вляза в по-малка роля. След разговор със Стефан обаче осъзнах, че за да имат успех измамниците, полицията наистина е безсилна. До ден днешен има разкрити само мулета. Схемата е изградена така, че да

не може да се стигне до шефовете.

Това ме крепеше. Когато актьор получи дадена роля, той иска да знае защо персонажът му е ценен. Най-приятната част от снимките за мен беше, когато героят ми излезе пред възрастните хора и им разказа за начина, по който работят измамниците. За съжаление, подобни действия за закъснели изключително много – десетки вече са били измамени. Най-голямата трудност по време на заснемането от моя гледна точка беше, че те се извършваха в Шумен, докъдето трябваше да пътувам два пъти от София. По време на едно от пътуванията ми беше минус 10 градуса. Кацнах със самолет във Варна, а родителите ми, които живеят там, ми предоставиоха своята кола. Снимах, но когато трябваше да си тръгвам на следващия ден – гумите ми бяха спаднали до неузнаваемост.

– Зад целия блясък и награди за кино продукциите и театралните постановки у нас често се крие неудовлетворението на артистите от именно от средствата, които държавата отделя за култура. Как бихте коментирали темата?

– Не успях да присъствам на протеста на 6 декември, тъй като пътувах, но сърцето и умът ми бяха с колегите. Очаквах да претърпим поредното разочарование, но за щастие – имаше добър отзвук. Нека видим как ще бъдат разпределени допълнителните средства в бюджета, защото това е изключително важно. Ключово в случая са думите, които чуваме от депутатите относно това къде се намира България на картата, да не бъдат само лозунги, а наистина да се превърнат в приоритет. Всички престъпления и агресия, на които ставаме свидетели днес, са плод на

30 години вдигане на ръце от културата и образованието.

Ако в това се инвестираше повече, хората щяха да са със съвсем различно самочувствие, щяхме да вървим по-изправени. Самите ние сме направили така, че в момента да ходим наведени и в черно. Това е израз на вътрешното ни състояние. Ще направя една препратка към “Васил”. Когато отидох на кастинг за ролята, благодарих на режисьорката, че българинът е положителният герой във филма, тъй като ми е омръзнало винаги да сме мафиотите и  крадците. Те просто ми се усмихнаха, но осъзнах, че може би не са разбрали правилно посланието ми. По-късно в разговор с Авелина Прат научих, че никога не е мислила така за българите. Попитаме ме защо говоря така и подчерта, че в Испания престъпността също е сериозна. Тогава осъзнах, че всичко това е един наш комплекс. 

– Ролята на Васил ли остави най-траен отпечатък в съзнанието Ви?

– Ако кажа някоя определена, бих неглижирал останалите. Отпечатък като образ през тази година ми е оставил Васил, тъй като представям предимно него на различни мероприятия. Винаги гледам филмите заедно с публиката. Изпитвам уважение към нея и ми харесва идеята да съм сред тях, за да мога да чуя реакциите им. Така по-късно, когато се изправя срещу тях, бих могъл по-лесно да общувам и отговоря на въпросите им. Много обичам всички филми, в които съм участвал. През 2023 излязоха

5 ленти с мое участие –

“Васил”, “Житие”, “Аромат на липа”, “Диада” и “Уроците на Блага”

– Коя е най-ценната награда, която сте получавали през живота си?

– Последната награда, която получих, беше от Съюза на испаноговорящите журналисти у нас за “обединител на култури”. Тя ми беше връчена и за “Васил”, и за пиесата “Дон Кихот”. Ценна ми е и наградата, получена в Лече. Там “Васил” спечели отличието на публиката. Във Валядолид с Карра Елехалде пък си поделихме награда за главна роля. “Златна роза” също е изключително важна за мен. Най-ценни остават отзивите на публиката. Спомням си, че след прожекцията в Лече ме спря една жена. Тя ми каза, че това е бил

най-магичният филм, който е гледала,

тъй като за първи път взаимоотношенията между емигранти и местни са представени по такъв топъл начин. 

– От призмата на вече утвърден актьор как виждате младежите, които тепърва прохождат в професията – дава ли им се шанс за развитие и какво бихте ги посъветвали? 

– Настоящата обстановка се различава от тази, в която ние попаднахме след завършването на НАТФИЗ. Тогава имаше само един театър, в който се пробива много трудно. Редиците му се опресняваха веднъж на 5-10 години, а всяка година излизаха по 2 актьорски класа. Моят випуск завърши в период, в който нямаше българско кино. Наложи ни се да трупаме опит в движение. Вероятно

в първите си филми просто сме се учили да бъдем естествени

пред камерата. Това, което аз бих ги посъветвал, е да инвестират в ученето на език. В момента светът е по-отворен и дава шанс на актьорите да се включат в проекти, които не са български. Когато използваш езика свободно, независимо дали имаш акцент – можеш да постигнеш много. Трябва да трупат умения – да имат физическа подготовка, да четат и учат езици. 

– Можем ли да очакваме нови проекти от Вас през 2024 г.?

– Задават се филми, в които имам малко участие. Стефан Командарев вече готви следващия си проект, където ще се включа. Авелина Прат също се подготвя за нов филм. Може би ще имам участие и в него – той ще бъде на португалски език. Взех решение да поиграя малко по-дълго старите си представления, а не да се хвърлям в нови. Ако изскочи проект, който ме вълнува, и бих могъл да поема – ще го направя. 

– Бихте ли отправили пожелание към читателите на ArtPortal?

– Искам да ги поздравя, че са от групата на читателите. За мен това е велик момент, който развива човека. То е изключително ценно не само за актьорите, но и за всички хора на духа. Пожелавам им да имат срещи с хубави книги и да бъдат любопитни – да търсят и откриват нови светове и възможности с четенето си