Ники Станоев: За да си опасна шматка, не трябва много да му мислиш

Снимка: Facebook/Nikolay Stanoev

Ники Станоев: За да си опасна шматка, не трябва много да му мислиш

Снимка: Facebook/Nikolay Stanoev
Сподели
  • В Северозапада ние сме пустиняци, нещо като шматките.
  • Аз и Стоян Цветков бяхме съквартиранти в университета.
  • Търся и обичам да експериментирам с много неща.
  • В България можем да създадем много добра холивудска продукция.
Снимка: Facebook/Nikolay Stanoev

Николай Станоев или Ники, както предпочита да го наричат е едно от популярните комедийни лица на българския телевизионен и кино екран. Роден е в София, прекарва детството си във Видин, а своя  театрален дебют прави в Драматичен театър „Никола Вапцаров в Благоевград. През 2003г. играе в трупата на Народния театър, но както той сам споделя,

телевизията е неговата по-голяма страст.
Снимка: slavishow.com

Кариерата му започва от „Шоуто на Слави“ след спечелването на конкурса „Народен артист“. Следват години смях и скечове в различни предавания и телевизии. За зрителите, актьорът е най-разпознаваем с ролята си на Райчо в комедийния сериал на БТВ „Домашен арест“, където си партнира на екран с Татяна Лолова, Филип Аврамов и Мая Бежанска. От 19 април той разсмива зрителите в кината с ролята на Сашко в комедията „Опасни шматки“.

В интервюто Ники Станоев определи себе си като „чичак“, но аз

отказах да му повярвам,

заради младежкия дух, с който зарежда и усмихва хората около себе си. Вижте как протече един разговор между две „опасни шматки“.

– Как Ники от Видин получи ролята на Сашко от Люлин? По какво си приличат и по какво се различават те?  

– Ники от Видин се познаваше с Ники (Николай Павлов) от Добрич, който е продуцент, режисьор и сценарист на филма. Работили сме заедно по много предавания. Първата ни среща беше в  шоуто “Нешоуто на Нед”, което Найден от Биг Брадър водеше. Там правихме скечови рубрики, реклами. Аз съм изключително щастлив, че той ми се довери, като ме покани за тази моя

първа главна роля в киното.
Снимка:Facebook/Nikolay Stanoev

Да, имаме допирни точки със Сашко.  Всички сме изпадали в ситуацията да бъдем шматки. Случи се така, че както героите ни във филма,

аз и Стоян Цветков също сме били състуденти и съквартиранти,

нещо което дори режисьорът Николай Павлов не знаеше при подбора на актьорите.

Снимка: Infinity Films

Голяма част от историите ние сме ги преживяли наистина и химията на екрана се е зародила години преди това в реалния живот.

– Какво му е нужно на човек, за да бъде “опасна шматка” ?

– Да няма много акъл и да не мисли много. Шматките не е лоши хора, те се хвърлят безумно във всичко на 100 процента само и само да  постигнат нещо.

За тях е важен не процесът, а крайният резултат.

За да си шматка, не трябва много да се замисляш.

– Бихте ли разказали някой любим момент от снимачната площадка на “Опасни шматки”?

– Снимачният процес беше смешен  за всички ни. Понякога даже това пречеше на работата, но като професионалисти, ние бързо успявахме да се овладеем. Действието на филма е снимано в мола в Люлин, персоналът даже свикна с нас. За една от сцените бяхме облечени като чистачи и държахме боклукчийски чували. Смешно беше, когато

Стоян задряма на една от пейките с чувала под главата и охраната на мола, го сметна за клошар.

Както смешни, имаше и напрегнати моменти. Понеже със Стоян сме си много близки и често се нервирахме един на друг, което е готино за развитието на персонажите. По едно време изгубихме себе си от обаянието на образите.

– Какъв въздух дишате в този Северозапад, че все такива комедийни таланти  ражда?

– Пиперлив въздух. Дунавът може и да няма йодни изпарения като морето, ама си има своя специфичен аромат. В Северозапада ние сме пустиняци, нещо като шматките. Образът на човека пустиняк е по-рязък, по-груб, но по душа той не е такъв. Той е малко като дъждовника,

това е неговия предпазен щит,

но само и единствено, за  да стане майтапа. Животът там е толкова груб и тегав, че ако не го обърнем на смях, съвсем щяхме да сме се овълчили.

– Разкажете ни малко за детството си. Какви спомени пазите от това време?

– Много готино, фино, изпълнено с рани, охлузвания, но сълзите винаги са били само от смях. Не искам да сравнявам с настоящото детство, всяко време си има неговия начин за изразяване на чувства, емоции и изграждане на характер. Тогава бяхме по-сплотени и по-социални. Имаше  игри далеч от екраните като да играем на фунийки, да се целим с тръбички, биехме се. Помня, че лятото ме пращаха на село, където ходихме да си правим къщички в  планината и всякакви други приключения, които сега ги виждаме само на кино.

Тези неща създават много силна емоция и приятелствата от тогава остават до ден днешен.

Изключително шарено детство имах. Проявявах интерес към музиката и ме записаха на пиано. В четвърти клас получих първата си четворка, защото музиката изведнъж ми стана по-интересна от училището. След време се записах и на спортни танци. Аз съм актьор, който не може да пее, но много обичам музиката.

– Преди две седмици влязохте в образа на Стунджи в предаването “Като две капки вода”, самият вие бихте ли се впуснали в това предизвикателство, ако ви поканят?

– Обмислял съм го, обаче нямам самочувствието, че мога да пея. Но в предаването винаги е имало хора, които не могат да пеят, но пък са  супер забавни и артистични. Поканата да се включа като гост тази година в образа на Стунджи дойде от Рафи, който е и музикален продуцент на шоуто. За да се получи идентично, близко до оригинала, хореографията беше много важна.

Снимка:Facebook/Nikolay Stanoev
Когато правиш имитации,  трябва да си много добре подготвен.

Това предаване наистина си е предизвикателство. С повече подготовка може пък и да се справя. Що не?

– За кратко бяхте и водещ на Вечерното шоу на БНТ. Като сравните, кое е вашето нещо- телевизията или киното?

– Телевизията ми е по-интересното нещо. Аз от там тръгнах. Във шоубизнеса ме въвлече “Шоуто на Слави”, където спечелих конкурс за народен артист преди десетилетия вече. Вечерното предаване “Събота вечер с БНТ”  ми доказа, че за мен това е по-интересно и по-голямо предизвикателство. Когато получих поканата и се явих за кастинга, бях надъхан, че ще се справя с това, а то не беше точно така, различно е.

Снимка: BNT
Преди съм бил в телевизията само като участник в скечове, а там трябваше да вляза в ролята на водещ.

Тогава кипях от идеи, но за съжаление не можех да реализирам всички. Харесва ми, че дават нов живот на шоуто, като сменят водещия всяка година. Ще бъде  интересно, ако го модулират точно по този начин.

– Според Вас защо формата на вечерно шоу не можа да пробие в българския ефир?

– Времето на вечерните шоу програми вече отшумя. Този формат си имаше своите пикове през 90-те години и малко от началото на 21 век. Това, което се наложи като формат в България беше “Шоуто на Слави” с всичките си компоненти като водещ, бенд, балет. Дълго време не се осмеляваха да направят някоя алтернатива, защото Слави изгради навик у зрителя и за него стана все по-трудно да приеме нещо друго и да свикне с промяната. Има много други телевизионни форми, които могат да се приложат на телевизионния пазар, стига медиите да са отворени за това. Хачо Бояджиев едно време казваше

“Ако вземеш една маймуна да води новините, ще запалят телефоните”.

Идеята му беше, че ако тази маймуна води новините три месеца или година, хората ще недоволстват отначало, но ще свикнат с това. И ако на втората година махнеш маймуната от екран, телефоните ще звъннат отново, този път с

“Как не ви е срам, защо махнахте маймуната”. 

– В своята стендъп комеди поредица “Ники говори” разглеждате света от неговата забавна, сатирична страна. Има ли обаче нещо, което искате, а все още не сте споделили с вашата публика?

– Стендъп шоуто е отворена форма на комуникация. Якото там е, че можеш да се престрашиш да споделиш всичко. В момента шоуто на тема музика стана най-успешно, защото може би то е най-близко до мен. Там разказвам само периода от ученическите ми години до студентството, нищо по-ново. Имам безброй много неща, за които вече се чувствам зрял да изкажа в стендъп комеди форма.

Аз търся и обичам да експериментирам с много неща.

В шоуто има включена музика на живо, има танци. След като вече филмът “Опасни шматки” и имам повече време, да подготвя ново шоу, което да говори за актуални теми от живота, съобразено и с годинките ми. Когато си на 20 те вълнуват едни глупости, на 40 съвсем други.

Като погледна назад, мога да кажа, че съм живял младостта си в едно доста интересно време.

– Освен в българското кино имате роли и в някои холивудски продукции като “Хелбой”, “Непобедимите 3”, “Бодигард на убиеца”. Как изглежда Холивуд отвътре?

– Не мога да кажа как е в големия Холивуд, защото дотам още не съм стигнал, но холивудските продукции, които се снимат тук в България са наистина на много високо ниво. На нас ни дават най-често малки, епизодични роли, но са напълно достатъчни за един любопитен артист да си партнира на екран с актьори като Мел Гибсън, Мариса Томей, Райън Рейнолдс  и още много други.

Безумно щастие е да си на екран с тях.

Смело казвам, че българските кинематографични екипи са на световно ниво. Каскадьорите ни са едни от най-предпочитаните в света. Готови сме и можем да създадем много добра холивудска продукция. Спомням си, когато участвах във филм, режисиран от Питър Уиър “Бягството” адаптация на Гулаг. Много ме впечатли, когато

той разказа пред масовка от над 200 човека, какви хора всъщност ще представляват те.

Дали камерата ще мине през конкретен човек от масовката или не, не е важно. Но режисьорът ги мотивира, надъха, за да може хората да осъзнаят за какво са там.

– Помните ли коя беше първата кино прожекция или театрално представление, което посетихте?

– Първата постановка най-вероятно е била във Видинския театър, но не мога да се сетя точно коя е. За филм, първо ми изниква “Кинг Конг” от 1986г. Явно това ме е впечатлило най-много. Признавам си, пуснах сълза накрая.

Снимка: imdb.com

– Как обичате да си почивате, когато имате свободно време?

– Никога не ми остава време за хилядите неща, които искам до направя, въпреки че вече гледам да ги канализирам нещата, да отсявам важното и да тръгна в една посока. Безброй много неща искам да опитвам, така че свободното време го използвам за това да го уплътнявам с работи, които предстоят, но

ако съм честен… Много обичам да спя.

– Какво  Ви предстои през лятото?

– През лятото искам да се завра в Интернета и да започна да си развивам YouTube канала. Искам да започна да създавам регулярно съдържание, а какво и дали ще се хареса, зависи от аудиторията.

Актуално

Избрано за вас