The O’Reillys and the Paddyhats са седемчленна група от Гевелсберг, която от 2011 г. страстно разпространява любовта си към ирландската музика по целия свят.

Започвайки като дуо, Дуайт и Шон започнали да свирят в малки хамбари и кръчми под името „The O’Reillys“. Малко по-късно, към тях се присъединили общи приятели, образувайки „The Paddyhats“ и така дуото се превърнало в банда. Резултатът бил името „The O’Reillys and the Paddyhats“ –

име, което често се бърка, но винаги се запомня – и не само заради него.

Техният ирландски фолк-пънк създава буйна атмосфера навсякъде, било то на клубни концерти или фестивали – шеметното парти е гарантирано! Те са свирили на легендарни фестивали като Wacken Open Air и Mighty Sounds Festival. Над 140 милиона гледания в YouTube, почти 300,000 месечни слушатели в Spotify и няколко позиции в албумните чартове им дават стимула да продължат да разпространяват своята любов към музиката все по-надалеч и да я споделят с всеки.

Тази година The O’Reillys and the Paddyhats бяха част от фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Екипът на Art Portal имаше възможност да се срещне и да поговори с тях след изпълнението им на сцената. Вижте какво споделиха те в следващите редове.

PADDY: Нарича се ирландски дух.

–  Да. Наистина опитах малко ирландски напитки. Sláinte! Вие сте от Германия, а правите ирландски фолк пънк, карайки хората да ожадняват от вашата музика. Как се стигна до това? Защото точно сега на голямата сцена имаме финска група с гръцки певец и унгарски барабанист, които свирят японски манга стил метал. Звучи доста диво, нали? 

PADDY: Диво е.

DWIGHT: Много по-диво от нас, мисля аз. Но това е като музикална глобализация. Музиката обединява хората и това е едно от най-хубавите неща. И да, мисля, че всички имаме история за това как сме започнали да свирим тази музика.

Някои от нас са родени и израснали с ирландска музика.

Други намират любовта към нея по време на престоя си в бандата.

– Някой обвинявал ли ви е, че не сте достатъчно ирландци?

DWIGHT: Няколко пъти в YouTube. Имаше хора, които ни наричаха „Пластмасови Падита“.

– Пластмасови Падита? Но все пак, ти си толкова рижав!

DWIGHT: Да. Аз съм единственият.

MIA: Да, но това беше по времето, когато носехме пластмасови зелени ирландски шапки, беше по-скоро като костюм, така че не ги виня. Стремим се да бъдем колкото се може по-автентични.

– Как започнахте – като пародийна група ли? И не питам заради пластмасовите шапки.

MIA: Не мисля. Това беше просто за Деня на Св. Патрик.

TOM: Беше за една песен.

IAN: Ние също се смеем на себе си, но също така се възприемаме сериозно. Това е смесица.

–  Ian, ти си леприконът, нали?

IAN: Понякога, да.

– Как се чувстваш в тази роля?

IAN: Да съм леприкон? Мисля, че това ме прави истински щастлив. Мога да пия цяла нощ, да имам зелена коса и да танцувам.

– Прекрасно! Всъщност, завършихте изпълнението си на сцената с песента „Barrels of Whiskey“, нали така?

ГРУПАТА: Да.

– Колко сте изпили вече (бъчви с уиски по заглавието на песента)?

PADDY: Днес?

– В кариерата си.

DWIGHT: 20,000 минимум.

– 20,000? А колко бъчви уиски смятате, че сте накарали метъл публиката да изпие?

IAN: 1 милион.