Преждевременната смърт на известни музиканти на 27-годишна възраст може и да е съвпадение, но е трагично съвпадение. Митът за „Клуб 27“ придобива известност със смъртта на Кърт Кобейн през 1994 г., тъй като той умира на същата възраст като емблематични рок музиканти, сред които Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън, през 70-те години на миналия век.

Преждевременната смърт на Ейми Уайнхаус на 27-годишна възраст през 2011 г. отново поднови интереса към очевидното „проклятие“ на тази възраст. Така се формира „Клуб 27“, съставен основно от музиканти, които

заради самоубийство или инцидент напускат този свят твърде млади.

„Клуб 27“ се превръща в едно от най-неуловимите и забележително трагични съвпадения в историята на рокендрола. По някакъв начин представлява и посмъртна зала на славата. Макар че клубът до голяма степен е бил свързан с музикантите, той се разширява, тъй като много млади актьори и артисти също губят живота си поради различни причини точно на 27 години.

Около „Клуб 27“ има много легенди. Има хора, които вярват, че преждевременната смърт на тези артистите е просто неизбежна и предават свръхестествен смисъл или на знаменитостите или на смъртта им. Дали съдбата им е такава, защото са икони или славата им неизмерно се увуличава след кончината им,

превръщайки ги в още по-големи знаменитости именно заради ранната им смърт?

Едно е сигурно – любовта на феновете им се превръща в култ след смъртта на подобни артисти.

Трябва да отбележим, че преждевеменната смърт на артитите далеч не е прецедент в историята на шоубизнеса. Макар не точно на 27 г. много световноизвестни звезди напускат този свят ненавременно. Отис Рединг си отива на 26 години, Авичи на 28, Джеф Бъкли на 30, Джон Ленън на 40, а Принс на 57 г. Всъщност има ли значение възрастта? Загубата на човек, особено човек на изкуството със световно нлияние, е трагична и несравнима.

Колкото и подробности да се опитваме да научим за преждевременната смърт на членовете на „Клуб 27“ с цел да си я обясним, отговорът на въпроса „Защо?“ завинаги ще остане неразгадан. Ето някои от знаменитостите, останали завинаги на 27 години.

Робърт Джонсън

Един от най-прочутите и изключителни таланти на Делта блуса, Робърт Джонсън, записва смразяващи, фолклорни песни за хрътките на ада, дявола и общото отчаяние на фона на раздвижени, дисонантни, понякога нестандартни китарни линии. Той записва по-малко от 50 песни – включително такива, които по-късно са изпълнени от Cream („Cross Road Blues“), Captain Beefheart („Terraplane Blues“) и Rolling Stones („Love in Vain“, „Stop Breaking Down“). Свири и заедно с имена като Howlin’ Wolf, Elmore James и Memphis Slim.

Залата на славата на рокендрола го описва като „първата рок звезда в историята“.

През август 1938 г., само няколко месеца след 27-ия си рожден ден, Джонсън е намерен мъртав. Причината за смъртта му остава забулена в мистерии. Според една от версиите Джонсън е бил убит от ревнив съпруг на жена, с която е флиртувал. След като приема и изпива отворената бутилка уиски, която му предлагат, Джонсън умира три дни по-късно от отравяне със стрихнин и пневмония. Погребан е в немаркиран гроб в Мисисипи.

Брайън Джоунс

Смъртта на Джоунс, основателят на групата Rolling Stones, в къщата му в Англия през 1969 г. изглежда е резултат от неразумното му поведение. Смесването на алкохол и наркотици и последващото гмуркане в басейна означава да плуваш директно в обятията на смъртта. Колкото и ясно да изглежда това, смъртта на Брайън Джоунс се е превърнала в една от най-дългогодишните мистерии на рокендрола. Много хора поставят под съмнение официалната версия за случилото се. Дори членовете на Rolling Stones изразиха съмнения. „И все още мистерията на смъртта му не е разгадана“, казва Кийт Ричардс. „Не знам какво се е случило, но има нещо гнило.“

Джими Хендрикс

В ранните часове на петък, 18 септември 1970 г., докато е на гости на приятелка в Лондон, Джими взема хапчета за сън. Никой не знае със сигурност колко хапчета е погълнал и дали е разбирал какво приема. Наркотикът е бил Веспаракс, силен барбитурат.

Половин таблетка е достатъчна, за да приспи човек за осем часа – Джими може би е погълнал цели девет.

Освен това той е пил. Това е било глупаво и безразсъдно, но е било в характера му. През годините, прекарани на път, Джими придобива навика да употребява наркотици безразборно. „Джими вземаше по една шепа гадости, без дори да знае какво е това“, казва неговият приятел Диринг Хау.

Джанис Джоплин

Със сигурност е лесно да си представим как Джанис се чувства самотна, когато се прибира в хотелската си стая в Холивуд след последната си звукозаписна сесия. Както пее в „A Woman Left Lonely“, една от последните песни, които изпява, тя знае, че приятелят ѝ я приема за даденост. Около един часа сутринта на 4 октомври 1970 г. тя изважда комплекта си с хероин и си инжектира вената на лявата ръка. След това отишла до машината за цигари във фоайето на хотела и се върнала в стаята си с един пакет. Затворила вратата, започнала да се съблича и посегнала да сложи пакета на нощното шкафче. Когато го направила, се свлякла, ударила лицето си в масата и паднала на пода, където била намерена мъртва на следващия ден.

Крис Бел

Кариерата на Крис Бел е също толкова трагична, колкото и смъртта му. Талантливият музикант е движещата сила на пауър поп героите Big Star, като заедно с певеца Алекс Чилтън пише голяма част от #1 Record и свири на китара. При издаването на албума обаче – въпреки че критиците възхваляват музиката и особено Чилтън, който като тийнейджър е бил начело на популярната група Box Tops – албумът се проваля. През шестте години след издаването му Бел се отказва от Big Star,

затъва в клинична депресия и наркотична зависимост,

а по-късно се налага да работи в семейния ресторант след още неуспешни опити да възобнови кариерата си. През декември 1978 г. Бел блъска спортния си автомобил Triumph TR-7 в стълб, докато се прибира от репетиция на групата, и загива на място. Голяма част от соловите му творби са издадени посмъртно, което напомня на мнозина за значението му в създаването на звука на Big Star.

Жан-Мишел Баския

В годината, в която Жан-Мишел Баския навършва 20 години, той се превръща в знаменитост в света на изкуството, която е на път да се окаже повратна точка в попкултурата. След като отпада от гимназията, самоукият художник, роден в Бруклин, прекарва края на седемдесетте години в рисуване на графити. През 1980 г. разрешава картините му, които включват цветни, накъсани изображения на хора, често съпоставени с думи, да бъдат включени в групова изложба.

През следващите години той си сътрудничи с Анди Уорхол в серия от картини. Също така се среща с Мадона, участва във видеоклипа „Rapture“ на Blondie. Той култивира мита за темпераментния художник като унищожава някои картини и изсипва сушени плодове и ядки върху главата на търговец на изкуство.

Покрай това той има сериозни проблеми с наркотиците.

В месеците преди смъртта си през 1988 г. от „остра смесена интоксикация с наркотици“ – а именно опиати и кокаин – той твърди, че взима по сто пакетчета хероин на ден. Оттогава той се превръща в един от най-известните артисти на последните три десетилетия. Обект е на биографичен филм и безброй препратки в песните на Джей Зи.

Кърт Кобейн

Тялото на Кърт Кобейн е открито от електротехник в петък, 8 април 1994 г. Отговорът на въпроса, поставен от авторите на „Кой уби Кърт Кобейн?“, е прост: Кърт Кобейн се е самоубил. Направил го е с внезапно, самонараняващо се действие, като е оставил писмени доказателства за душевното си състояние. Консултантът на Кърт по въпросите на злоупотребата с наркотици си спомня колко притеснен е бил музикантът, че ще загуби дома си в съдебно дело. „Самоубийците обикновено искат да направят изявление“, казва Ниал Стимсън. „Просто имах чувството, че се е самоубил в къщата си, [сякаш за да каже]: „Няма да ми вземете къщата, независимо от всичко.“

Ейми Уайнхаус

Не може да се каже какво е било душевното състояние на Ейми, когато през юли 2011 г. в дома си в Лондон е отпила последните глътки водка. Тя е казвала, че има неща, които все още иска да направи в живота си, но изглежда не е била в състояние да предприеме действия. Въпреки че в много отношения е изключително честен и открит човек,

тя винаги е била предпазлива по отношение на личния си живот.

Наблюдавайки Ейми по начина, по който я наблюдавахме, имахме силното усещане, че кариерата ѝ ѝ беше омръзнала. Подобно на Джими Хендрикс и Кърт Кобейн, тя се е превърнала в пленник на своя имидж. И както при Джанис Джоплин, в края на живота ѝ мъжът ѝ очевидно липса. Както и другите хора, от които Ейми е зависела и които в много случаи са я изтощили.

Антон Йелчин

Антон Йелчин е работил много през своите 27 години. Само от 2011 до 2015 г. се е снимал в 18 филма, без да включваме различни дублажни роли – и все пак недостатъчно. Чувствителен актьор с влечение към визионерски автори като Джим Джармуш, Дрейк Доремус и Джереми Солние, най-добрите му години едва започват, когато загива в необичаен инцидент, притиснат от собствената си кола към тухлен стълб.

Но той оставя след себе си многостранна, звездна филмография, в която се прескача от блокбъстъри (той е Чеков в ребута на „Стар Трек“) до хорър ленти (той е гръбнакът на римейка на „Нощта на страха“ от 2011 г.) и малки романтични филми (той ухажва Фелисити Джоунс в „Like Crazy“). Не се знае какво още би могъл да направи, но сега можем само да сме благодарни за това, което имаме.