„Аз съм човек, който живее живота си! Позволявам на всеки, който иска да пише за мен, да се интересува.“, сподели актрисата Ингеборга Дапкунайте в интервю пред Георги Тошев по bTV. Преди по-малко от месец Дапкунайте бе в София заедно с Джон Малкович, за да поставят пиесата “В самотата на памуковите полета” в Народния театър.
artportal.news ги придружи на приятелска вечеря
в ресторанта на Хилда Казасян, а Малкович даде специално интервю за нас, което може да си припомните ТУК.
В интервюто Дапкунайте говори за нещата, които я вдъхновяват, за дома и за работата в театъра и на снимачната площадка.
„Когато си в театъра, ти съществуваш само в момента, в който правиш шоу.
Когато си в публиката, ти избираш какво да гледаш
Когато гледаш нещо на екран, режисьорът и редакторът избират за теб какво да гледаш. А това е разлика“.
Изключително земна, Ингеборга Дапкунайте отговаря за нещата, които я карат да се събужда сутрин – закуската със сина й. “Той се буди и ми казва: “Здравей, мамо, буден съм!”, а аз му казвам: “Здравей, моля те, да поспим още мъничко”. Той прави неговите си неща, аз пия кафе и отиваме на училище”.
На 4-годишна възраст Ингеборга стъпва на сцената
в операта “Мадам Бътърфлай”. По-късно завършва театралната академия във Вилнюс и постъпва в Държавния театър през 1985 година. Познаваме я от филми като „Седем години в Тибет“, „Мисия: Невъзможна“ и „Възходът на Ханибал“. Партнира си с Брат Пит, Том Круз и Джон Малкович.
„Киното и театърът са коренно различни.“, казва още Ингеборга Дапкунайте, запитана къде се чувства по-добре – на сцената или на снимачната площадка: “Например, когато участвам във филм, обичам всичко което правя – обичам дори хаоса, обичам всичко”.
Дапкунайте говори и за това
дали има страхове от новите роли
за партньорите, за отношенията си с режисьора. “Не, не мога да кажа, че ме е страх. Понякога не знам определени неща, но не ме е страх от незнанието, а по-скоро е притеснение. Това е нещо доста различно, което изпитвам. Имам път, който трябва да измина. Киното е различно, ако го опишем като шега – първоначално чакаш, чакаш, чакаш, след което бързаш, бързаш, а после отново чакаш. Това е друг тип концентрация”, обяснява звездата на европейското кино.
Запитана кое е по-важно – процесът или резултатът, тя отвръща: „При филмите е процесът, защото виждаш нещо доста интересно на екрана.
Аз не съм изнервена преди филмови премиери
Театърът пък е коренно различен – всяко представление е различно само по себе си, защото ти самият си различен, не можеш да бъдеш един и същ всеки ден. Не мога да кажа дали е по-добро или по-лошо, но е различно“.
Участието й в “Изпепелени от слънцето” на Никита Михалков е директен билет за световното кино. „Този филм е за връзките между хората – за любовта, за предателството“, казва актрисата, която участва в лентата, която през 1995 г. печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и признава, че й е трудно да опише нещо, случило се преди толкова години.
Литовската актриса е
съмишленик под светлината на прожекторите на Малкович от близо три десетилетия
Холивудската звезда я търси, а тя тогава не знаела кой е той. „Честно казано отидох, защото много ми се искаше да посетя Лондон. Пред мен беше един страхотен актьор – Малкович, с когото трябваше да чета. Дори не бях напрегната. Първо четох с режисьора, след това с Джон и беше много интересно, защото той беше човекът, долетял от Рим. Казах си, че няма как да не се справя добре, защото просто отговаряш на това, което той те пита. Когато ми предложиха роля в театъра, не знаех за коя точно, защото те бяха четири. Тогава трябваше да избирам дали да отида, или не. Всъщност, беше много студено, през декември. Продуцентът каза на момичето, което ме взе: “Тя е много богата, голяма звезда!”“, смее се актрисата.
През 2022 г. Дапкунайте изразява категорично
позицията си срещу руската инвазия в Украйна и напуска Русия
Днес тя живее в Лондон.
„Живяла съм в Москва и на други места. Избрах Лондон, но не винаги нещата зависят от мен“, признава актрисата и продължава: „Аз съм от Литва, но Рига не е моят дом. Аз съм от Вилнюс и той винаги ще си остане моят град, винаги ще го обичам! Ако трябва да бъде честна, половината от живота си съм го прекарала, живеейки по хотели, когато имаш дом е истински прекрасно. Обичам да се връщам на мястото, което наричам свой дом, но аз пътувам през целия си живот“.
„Аз съм актриса, излизам на сцената и съм съвсем друг човек, играя друг човек. Обичам това, което правя! Винаги съм искала да бъда актриса.“, казва още Ингеборга Дапкунайте и с усмивка добавя: „Наричайте ме както искате, може и да се променя утре. Кой знае…“.
