Филмите на ужасите добиват все по-голяма популярност в голямото кино. Атрактивността на специалните ефекти, страховитата музика и напрегнатият сюжет са тръпка за много от зрителите. Пример за това е една от най-новите продукции на екран  „Пришълецът. Ромул“, който дебютира с приходи над 100 млн. долара в световния боксофис. Феновете имат опит с ужаса. От популярни сериали като „Американска история на ужасите“ и „ Живите мъртви“  до  ужасяващите романи на Стивън Кинг, 

те продължават да търсят  всякакви силни усещания,

въпреки че страхът никак не е положителна емоция. Да лежиш в леглото и да гледаш „То“ , да трепериш, докато мракът настъпва около теб – това не е усещане, което бихме определили като приятно. Тогава какво е това, което толкова привлича хората в ужаса? И още повече – защо някои от нас са готови да похарчат пари да гледат ужас, докато други полагат огромни усилия, за да го избегнат?

Отговор на тези въпроси дава проучване на Харвард. То  изследва как се е зародил този жанр и защо много хора изпитват удоволствие от страха. Една от причините да гледаме ужаси е да изпитваме стимулация. Въздействието на ужасяващи действия или дори очакването на такива може да ни стимулира – както психически, така и физически – по противоположни начини: негативно (под формата на страх или тревога) или позитивно (под формата на вълнение или радост). Например гледането на един страховит видеоклип  активира едновременно и двата вида стимулация.

Най-голямо удоволствие се изпитва в най-страшния момент.

Биохимичните вещества в тялото ни също се променят Ужасът може да предизвика освобождаване на адреналин, което води до засилени усещания и прилив на енергия.

Друга причина, поради която търсим ужаса, е да получим нови преживявания. Например филмите  за апокалипсиса ни позволяват да живеем алтернативни реалности – от появата на зомбита до нашествия на извънземни. Някои нови преживявания могат дори да допринесат за нашето чувство за постижение. Такова например е посещението на прословута обитавана от духове къща. Да бъдем авантюристичен по този начин ни кара да се чувстваме по-свободни и смели.

И накрая, ужасът може да ни помогне безопасно да задоволим любопитството си към тъмната страна на човешката психика. В крайна сметка – в реалния живот може да нямаме възможност да опознаем Ханибал Лектър или да се разхождаме по улиците по време на апокалипсис. Наблюдаването на сюжети, в които актьорите трябва да се изправят срещу най-лошите си страни, служи като

псевдохарактерно проучване на най-тъмните страни на човешкото състояние.

Предпоставка за романтика: Изследванията показват, че гледането на хорър заедно с партньор може да предизвика чувството на романтика. Защо? Съвместното преживяване на ужас (непрекъснато биене на сърцето, предизвикано от страшните сцени) може да допринесе за вълнението, което изпитваме един към друг.

Социално сближаване: Страшните филми са чудесен начин да се сближим  с приятелите и семейството си. Изследванията показват, че това е свързано с окситоцин, който често се отделя, когато сме в напрегнати ситуации. Този хормон улеснява чувствата на близост и привързаност между членовете на групата.

Релаксация след хорър: Докато се чувстваме силно стимулирани по време на хорър преживяване, след позитивен край  (например злото същество е унищожено) настъпва чувство на облекчение, което предизвиква освобождаването на ендорфини в мозъка ни. Тази група пептиди може да ни накара да се чувстваме отпуснати и освежени.

Изследователският екип на  Университета в Турку, Финландия също прави проучване защо сме толкова привлечени от този тип развлечение. Те подбират  100-те най-добрите  филми на ужасите от миналия век и изследват по какъв начин са повлияли на зрителите.

Невидимите заплахи са най-страшни

72% от хората споделят, че гледат поне един филм на ужасите на всеки 6 месеца, а причината за това, освен чувствата на страх и тревожност, е преди всичко вълнението. Хората са открили, че ужасът, който е психологически по природа и се основава на истински събития, е най-страшен. Те са много по-изплашени от нещата, които са невидими или подразбирани, отколкото от това, което всъщност могат да видят.

„Това последно разграничение отразява два типа страх, които изпитват хората.

Пълзящото предчувствие на ужас, което се появява, когато човек почувства, че нещо не е наред, и инстинктивният отговор, който имаме към внезапната поява на чудовище, чийто вид ни изкарва извън от кожата ни“, казва водещият изследовател професор Лаури Нуменмаа от Турку.

Изследвания разкриват как мозъкът реагира на различни форми на страх

Изследователите искаха да разберат как мозъкът се справя със страха в отговор на тази сложна и непрекъснато променяща се среда. Групата кара хората да гледат филм на ужасите, докато измерва невронната активност в скенер за магнитен резонанс.

По време на периоди, когато тревожността бавно нараства, областите на мозъка, отговорни за визуалното и слуховото възприятие, стават по-активни, тъй като необходимостта да се обръща внимание на сигнали за заплаха в околната среда става по-важна. След внезапен шок мозъчната активност е по-ярка в областите, свързани с обработката на емоции, оценката на заплахите и вземането на решения, което позволява бърз отговор. Въпреки това, тези области са в непрекъснат диалог със сензорните центрове през целия филм. Тя сякаш подготвят отговорни мрежи, тъй като шокиращото събитие става все по-вероятно.

Могат ли филмите на ужасите да окажат негативно влияние върху вашето ментално здраве?

Филмите на ужасите са предназначени да предизвикат определени емоции като напрежение, страх, стрес и шок. Това може да доведе до освобождаване на хормони в тялото като норепинефрин, кортизол и адреналин от автономната нервна система. Може да забележите физиологичен отговор от тези хормони чрез разширяване на зениците, повишен сърдечен ритъм и мускулно напрежение, пише Healthline.

Ефекти върху съня

„Дори еуфорията след хорър, която изпитват някои хора, е активираща, а не релаксираща. По този начин, дори за тези, които се наслаждават на емоционалното приключение, страхът и напрежението могат да затруднят съня“, казва д-р Памела Рътлидж, директор на Центъра за изследване на медийната психология.

Изследванията показват, че липсата на сън или лошият сън могат негативно да повлияят на начина, по който мозъкът обработва емоциите на следващия ден и могат да засилят негативните усещания.  Това често е свързвано и с психични проблеми. Смята се, че 90% от хората с депресия изпитват лошо качество на съня.

Рътлидж отбелязва, че „при чувствителните индивиди сънят може също да бъде нарушен чрез вътрешното приемане на образите [от филмите] в сънищата“. Това означава, че ужасът на екрана може да предизвика кошмари, които са доказано, че нарушават фазата REM (дълбок сън).

Хората, които страдат от тревожност, са по-склонни да бъдат негативно повлияни от филми на ужасите. Както обяснява Рътлидж, „Хроничната тревожност увеличава чувствителността към стимулиращи изненада дразнители, което прави хората, които вече са стресирани и тревожни, по-склонни да реагират негативно.“ Тревожната чувствителност е страхът от телесните усещания, свързани с тревожността, и неправилното им тълкуване като реални заплахи. Уинстънобяснява това като „

страх от страх – отвращение и страх от реакцията на възбуда на тялото чрез усещания и чувства.“

Тенденцията да се страхуват от натрапчиви мисли и образи може да бъде предизвикана и да повиши нивата на стрес или паника. 

Статия на National Geographic от 2020 посочва  начин за това как филмите на ужасите да ни помогнат при преодоляването на реални страхове. 

Крещяща терапия- възможно ли е? 

 „Филмите на ужасите могат да бъдат използвани като форма на лечение на хора с фобии и различни форми на травма“, казва психиатърът Лийла Р. Магави. 

Учен от Университета в Орхус пък разработва проучване заедно със свой колега , което  изследва клиничните потенциали на ужаса и дали хората с тежка психологическа травма могат да открият конструктивни приложения в хорър видеата . Те откриват, че еуфорията, която хората изпитват след филма,

„може да им помогне  да се справят с последващи стрес фактори“,

Социологът Марджи Кер работи по грантов проект, който ще ѝ позволи да проучи как излагането на този тип  дейности ще промени стресовите реакции. Идеята е, че „излагането на ‘забавно-страшни’ стимули, които включват възнаграждаващи елементи, може да направи стресовите елементи по-поносими.