Шарън Стоун – актрисата, хуманитарист, писател, продуцент – а напоследък и художник – разказва за момента, в който мозъчен кръвоизлив едва не слага край на живота ѝ преди 23 години.

Артерия се е спукала, което е довело до кръвоизлив в мозъка ѝ и до инсулт. Тя казва, че шансът ѝ за оцеляване е бил 1% и е

трябвало да се научи наново на основни неща като ходене и говорене.

По-нататък тя изброява предизвикателствата, с които се е сблъскала. Сред тях са били финансови проблеми и битка за попечителство с бившия ѝ съпруг Фил Бронщайн за осиновения им син Роан. Стоун казва, че мозъчният кръвоизлив я е оставил „съвсем различен човек“. Той е променил дори храните, които е обичала и към които е била алергична.

Устойчивостта е темата на тазгодишния сезон на „100-те жени на BBC World Service“ и Стоун сияе, когато разбира, че е в списъка с вдъхновяващи и влиятелни жени.

Актрисата се превръща в звезда, благодарение на участието си в еротичния трилър „Първичен инстинкт“ от 1992 г. То я издига до секссимвол.

Тя използва славата си, за да събере големи суми пари за филантропски каузи,

включително за изследвания на ХИВ и СПИН.

„Наистина се гордея, че се възползвах от идеята, която беше измислена в този филм – че съм много секси. Употребих я, за да се боря с болест, при която хората бяха наказвани за своята сексуалност, защото аз бях наказвана за моята“, казва тя.

Работата на Шарън Стоун, свързана с  ХИВ и СПИН, ѝ донесе наградата на Нобеловата среща на върха за мир през 2013 г. – отличие, присъждано от Нобеловите лауреати за мир. С него се отличават културни и развлекателни личности, допринесли за социалната справедливост и мира.

Миналата година тя беше отличена като „Глобален гражданин на годината“ от Асоциацията на кореспондентите на ООН. След участието си в „Първичен инстинкт“

Стоун печели „Златен глобус“ и получава номинация за „Оскар“

за най-добра актриса във филма „Казино“ на Мартин Скорсезе от 1995 г.

Наред с благотворителната си дейност, Шарън Стоун се изказва и по политически въпроси. Тя се противопоставя на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. В деня на изборите тя публикува своя снимка с горнище на „Госпожа президент“ в подкрепа на Камала Харис.

„Виждам света малко по-различно от много хора в моята страна. Това не означава, че не съм патриот“, казва тя.

Тя обае крие и други интереси. Насочва се към живописта по време на пандемията. Тя работи в студио до дома си в Лос Анджелис.

Нейните творби са смели и импресионистични и – по собствените ѝ думи – „много големи“, пише BBC. Тя обяснява, че това е отчасти, защото е

вдъхновена от леля си, която рисувала стенописи по стените на къщата си,

а също и защото не вижда достатъчно добре, за да рисува малки картини.

Казва, че докато рисува, не си представя как ще изглежда крайната творба. „Просто съм толкова дълбоко в нея“, казва тя. „Толкова е поглъщащо. Просто е прекрасно.“