Пиесата влиза в репертоара на ДКТ Силистра под режисурата на Невена Митева
Битката за Силистренската крепост ще оживее на сцената на ДКТ Силистра от новия театрален сезон. Творбата „Родината или Силистра“ е най-противоречивата в биографията на Намък Кемал (1840-1888). В центъра на сюжета е любовна история, в която девойката се дегизира като войник и избира да сподели съдбата на мъжа си на фронта. Случаят е взет от времето на турско-руската война през 1828 г., но е приложен към Силистренската битка в годините на Кримската война от 1853 г. По повод пиесата писателят е арестуван и депортиран във Фамагуста (о. Кипър, по ирония на съдбата прославен в стихове от поета Никола Вапцаров).
„Родината или Силистра“ е
сред първите образци за романтичен театър в турската литература
няколко десетилетия преди края на османската империя. Режисьор на спектакъла ще е Невена Митева, която почти четвърт век бе директор на Драматичния театър в Габрово и е основател на фолклорния театър на открито в етнографски комплекс „Етъра”.
Според специалистите, в пиесата има силно въздействащ патриотичен елемент, независимо от етническата принадлежност и конкретната страна.
Силистренската крепост е една от най-важните в Североизточна България по време на Османската империя. Но и преди това – в римския и византийския периоди, както и във вековете на двете български царства. Първоначално
пиесата има за място на действието манастир,
а по-нататък е пренесено в града. Битката за Силистра е пресъздадена като модерната и днес възстановка в Париж по време на изложение в края на 19 в.
След публикуването й пиесата е известна повече само като „Силистра“ (понятието „ватан“ – отечество, родина, се оказало опасно), предвид цензура и забрана. Едва по-късно разпространението става с първоначалното име. Иначе в текста са описани турските патриоти, които защитават до последен дъх Силистренската крепост.
Това е единствената творба, видяна приживе на сцена от автора й
Намък Кемал, при това преди да замине за Галиполи като държавен служител. Първото представление е на 1 април 1873 г. По същото време в Силистра се играе първата театрална постановка, за което свидетелства паметна плоча на сграда на ул. „Христо Смирненски“ (в близост до катедралния православен храм в града).
Пиесата е играна стотици пъти, вкл. в градове като Измир и Солун. Любопитен факт: според турски историци и литератори, в пиесата се търсят „расови черти“ от образите на Ботев и Каравелов, от каквито герои е имала нужда тогавашна Турция. За първи път в турската история е развита чрез пиесата идеята за национализма, като противовес на османския султанлък.
Когато е играна в Истанбул, тя предизвиква демонстрации по улиците
През 1855 г. Намък Кемал заминава за София, където дядо му е областен управител, а баща му е управител на българските имоти в Пловдив.
Много пъти Намък Кемал е бил заточван, а произведенията му са били забранявани и това ги прави още по-въздействащи. Той е автор на стихотворения, вдъхновили по-късно основателя на Турската република Мустафа Кемал. Бъдещият Ататурк, който също е записал свой български период, бидейки на служба в София, имал любовна история с българка – генералска дъщеря, отношенията с която остават неосъществени в брак. Използваните силни метафори поразително
напомнят на българските възрожденски метафори
(бедната и страдаща майка родина, нейните чеда, които трябва да я защитят, забитият нож в сърцето и др.).
Наричат Намък Кемал „поет на родината“. Родният му дом е на юг от Одрин, на запад от Истанбул и днес е музей, поразително напомнящ копривщенска къща. Неговият портрет на човек на перото е като че ли самият български революционер Любен Каравелов, а съратниците му изглеждат като наши възрожденци комити.
Фотокредит: Guide-Bulgaria.com/Versinaj
