На 8 юни 1949 година, Джордж Оруел публикува „1984“.
„Априлският ден беше ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа“.
Така звучи прочутото начало на антиутопичната класика на английския писател. Още от самото начало се вижда, че нещо в света на Оруел не е наред, но тонът подсказва, че това се приема за напълно нормално.
Първите издания на „1984“ се появяват по магазините не в ясен и студен априлски ден. Всъщност това се случва на днешната дата преди 74 години.
Оруел написва книгата през 1948 година. Отдавна се предполага, че писателят просто е обърнал последните две цифри на годината, за да измисли заглавието на романа. Това обаче така и не е доказано. Други теории за това как Оруел е измислил заглавието варират от литературни алюзии до случайност.
Вдъхновен от романа „Ние“ на руския писател Евгений Замятин от 1924 г. и от класическия антиутопичен роман „Смелият нов свят“ на Олдъс Хъксли от 1931 г., Оруел иска да създаде своя
собствена визия за това как всичко може да се обърка.
Това е логична стъпка след успеха на предишния му проект – новелата „Фермата на животните“, публикувана през 1945 г., която сатиризира СССР и възхода на тоталитаризма сред комунистическите революционери.
Сюжетът на „1984“ проследява Уинстън Смит, държавен служител, работещ в Министерството на истината – правителствения отдел за пропаганда, където пренаписва всички исторически документи, които не отговарят на текущата партийна линия. Само че партийната линия е непоследователна. Във визията на Оруел за 1984 г. светът е в постоянна междуконтинентална война. Когато страните във войната се сменят, историята бързо се пренаписва, за да се твърди, че настоящите цели на правителството винаги са били негови цели.
Важно е да сте в крак с пропагандата, в противен случай ви грози заличаване.
Процес, който не е по-различен от сталинските чистки. Докато работи, Уинстън се запознава с Джулия, друга държавна служителка. Романтиката им ги отвежда на ръба на съпротивителното движение срещу тоталитарното правителство.
Любовна история, политически трактат и отчаян призив за честно управление, „1984“ е рядка книга, която съдържа най-осъзнатите и ужасяващи бъдещето неща, замисляни някога.
Тя е и една от най-влиятелните в културно отношение книги на всички времена. Вдъхновявала е киното, театралната сцена и музикалната индустрия не веднъж.
Самият роман е адаптиран многократно – от американска радиоадаптация до множество филмови версии, включително една, излязла през 1984 г. с Джон Хърт в ролята на Уинстън. Шедьовърът на Оруел е адаптиран и в театрални пиеси, мюзикъли, опери и балети.
Терминологията от книгата е навлязла в общоприетия език.
„Двойно мислене“, „мисловно престъпление“, „нов говор“, термините на Оруел за начина, по който пропагандата кара хората да вярват в неща, за които знаят, че са лъжа, се използват и днес.
Един от най-успешните медийни продукти, който се позовава на „1984“, е телевизионното риалити шоу „Биг Брадър“ („Големият брат“).
„Стая 101“ в романа е залата за мъчения на „Полицията на мисълта“, но също така е дала името си на британско телевизионно предаване.
И накрая, лозунгът „2+2=5“ вдъхновил Radiohead да реализира едноименния сингъл през 2003 година.
Източни: Euronews / Фотокредит: личен архив
