Дамяно Бизоци е танцьор с международна кариера, хореограф и режисьор на продукции по цял свят. Сред най-значимите му проекти се отличават
Notre Dame de Paris, Tosca, Dracula, Giulietta e Romeo, I Promessi Sposi, Peter Pan, Cinderella
със световни турнета, както и Холивудските продукции Nine („Девет“) на Роб Маршал (режисьор на „Чикаго“), The Tourist („Туристът“) и др. Сред последните му творби със световни премиери са балетът „Алиса в страната на чудесата“ и мюзикълът Jack Pazzia e Amore („Джак Изкормвачът“). Директор е на международния танцов конкурс W La Danza, Италия.
Поводът за срещата с Дамяно Бизоци и ексклузивното му интервю за Art Portal News е във връзка с проведеното в България международно танцово събитие Dance Grand Prix Sofia.
– Срещаме се непосредствено след интензивната уикенд програма, която се проведе в България в рамките на Dance Grand Prix Sofia. Международното танцово събитие събра млади таланти от България, Италия, Румъния, Гърция, Молдова, Сингапур. Бихте ли споделили вашите впечатления от развитието на децата и отношението им към танца в различните места по света?
– Не мога да не отбележа, че българските младежи имат огромен талант в танцовото изкуство! В началото децата от моя майсторски клас в рамките на Dance Grand Prix Sofia, сякаш ги беше малко страх. Наблюдавах известна несигурност в тях, което, от друга страна е съвсем нормално. Понякога на танцьорите им е трудно да се адаптират към моя ритъм, което аз приемам естествено. Смесвам постоянно различни техники, различни жанрове на съвременната хореография. Това, което ми
направи впечатление в България е, че класическите традиции в танца са много застъпени
и овладяни, но и е важно да бъдат надградени и обогатени с модерно влияние, разчупени движения. Това се търси в момента по света, това е трендът. Аз се занимавам с хореография на много европейски мюзикъли и
това, което искам да открия в участниците, често е бързината на движенията им, съчетанието на стилове,
които прилагат, хибридността им. Това прави съзнанието и възприемчивостта им много по-голяма. Сега, например, в София, моя клас с най-малките участниците беше много забавен, защото те са пълни с енергия и това прави процеса много приятен. Само за 30 минути вече знаеха какво искам от тях и започнаха да го прилагат, което вече, само по себе си, е талант.
– Танцът със сигурност в момента е сред най-популярните и достъпни изкуства, защото той не се нуждае от превод. Всичко това го прави много лесно конвертируем пред различна публика. Какви са вашите впечатления, какво търси публиката, какво иска да види на сцената от изпълнителите?
– Публиката иска да види завършен спектакъл на сцената. Повечето зрители в залата не са професионалисти, те няма да забележат всички детайли или да отчетат използваните техники, но ще
търсят през цялото време зрелището да е на ниво.
Има разлика между конкурс и шоу, подходите са различни. Когато си платил билет за шоу програма, искаш да видиш енергия, да усетиш общата атмосфера и преживяването. Тръгваш си с усмивка, когато крайният продукт, който си наблюдавал, е бил брилянтен.
– На базата на личния си дългогодишен опит като танцьор, хореограф, режисьор на танцови проекти, кое ви даде танцът и знаете със сигурност, че нямаше да получите, ако се занимавахте с нещо друго в живота си?
– Започнах да танцувам твърде късно, чак на 16 години. Това не се случва често в практиката на професионалните танцьори. По-късно разбрах, че
не е толкова важно колко време се обучаваш, а как се обучаваш.
Трябва да си интелигентен, за да бъдеш на сцена, да бъдеш хореограф, защото в ума е силата. Първият ми професионален ангажимент беше в продукцията “Парижката Света Богородица”, оказа се, животоопределящо за всичко по-нататък в кариерата ми. Осъзнах, че искам да преживявам тази емоция всеки ден, с всичко, което правя.
– Вие сте носител на редица престижни награди, сред които тази от Ватиканската Швейцарска Гвардия и европейско отличие за хореография. Променят ли по някакъв начин подобни отличия възприятието ви за таланта ви, за професионалните ви възможности?
– Не, по никакъв начин не ми влияе това. Дори преди две седмици спечелих още една голяма награда, но тези неща не ме впечатляват толкова. Човек трябва да бъде по-скромен. Тези неща не са толкова важни, по-важно е твоето изкуство да стига до публиката.
– В този смисъл може ли да споделите кой е бил най-възторженият отзив, който сте получил за работата си от публиката? Или най-незабравимата среща?
– Може би, когато за първи път танцувах на сцената на Арена ди Верона. Бях на 18 години, излязох пред 20 000 души. Тогава една мечта се сбъдна за мен.
– По какъв начин бихте окуражили младите изпълнители, с част от които сега се срещнахте в България, да продължат да се развиват? Какво бихте им казал?
– На всички български танцьори искам да кажа винаги да вярват в себе си. Ако искаш нещо в живота си, тръгни към него, бъди постоянен, не спирай. Не се отказвай да следваш мечтата си да бъдеш професионален танцьор!
Аз мога, това е моето мото.
Децата, които срещнах в България, искат много да се учат, което е много добра заявка, още повече, когато е подплатена с талант.
– Подготвяте ексклузивен спектакъл за българската публика. Може ли да разкажете малко подробности в аванс? Каква е концепцията му и посланието, което искате да отправите?
– Това е една идея все още в зародиш. Мога да ви кажа какво обикновено е
водещото в концепцията на проектите, с които се ангажирам – приключението, усвояването на нещо ново.
Когато подготвям следваща продукция държа на спокойствието и добрата атмосфера, това ме прави по-продуктивен. Щом наближи времето за спектакъла в България, със сигурност
ще направя голям кастинг за подбор на най-добрите участници.
А избраните, ще заредя със силна енергия. Важно е, разбира се, да се съобразиш с това, което публиката на съответното място търси, иска и очаква.
Може да гледате ексклузивно продукции на съвременния танц и онлайн чрез най-голямата стрийминг платформа за изкуство в България – 7Arts.bg единствената у нас територия, посветена изцяло на изкуството.
