Желая любимите ми произведения да са с печата на времето си, включително с малките  си прекрасни несъвършенства, казва поп идолът за дългоочаквания си сборен албум

• Водещ на събитието на 28 април ще е “кръстникът” на албума, мой приятел и легенда в радио и тв ефирa – Ники Кънчев

• Харесвам музикалния бизнес такъв какъвто е, но не харесвам внушенията му 

• Битка с алкохола нямаше, аз просто бях освободен от зависимости

В Мирослав Костадинов-Миро винаги е имало освен фактор“Каризма“ и въздействащ на клетъчно ниво глас и нещо, което носи свише – талантът да разказва истории с музиката си. Представянето ми за Миро ще бъде изключително кратко. Интересен ми е като сценичен феномен от периода, в който с Галя разцепиха ефира с поп хит на турски език в бг ефир. Първата ми среща с него бе, когато спечели едно от първите музикални риалитита у нас – „Пей с мен“ в комбина с малката тогава Дивна. Наблюдавах с почти научен интерес как еволюира в артист, който отглежда публика със силата на проповедник и с една особена, ювелирна естетика. 

На 28 април в столичното пространство за събития „Пиротска 5“ Миро ще представи първи сборен албум – „46“. Един дългоочакван проект, който трябваше да стане факт още преди две години.

–       Миро, новият  албум „46“ ти е първи сборен. Най-големите хитове. Ти ги имаш, но не ти ли е рано за такава the best колекция? В световен мащаб артистите често казват с това „В следващите няколко години не ме търсете, но ме помнете с добро“.

– Привет, Наде! Един от най-успешните артисти от 80-те започна кариерата си на 24 и издаде първия си бест на 30. И това все още е най-продаваният й албум. Може би се досетихте, че говоря за Immaculate Collection на Мадона.

Далеч съм от сравнение, но все пак

се налага един модел на повторяемост в нагласата, ако щеш в аршина за „там“ и „тук”

Там на 30 с 6 години музикална кариера е логично да издадеш бест, но тук след ен на брой популярни песни и 23 години от първия ти хит първо ти задават въпроса дали не е рано? Сериозно?

Знаеш кога е време да се събудиш. Знаеш кога е време за вода и храна.

Знаеш и кога е крайно време да направиш първи сборен албум,

събрал песните, които заедно с публиката сте направили част от общата ви история. Е, в момента, песните се събират почти точно в 45 минути, колкото е дължината на една дългосвиреща плоча, затова го пускам сега преди да е станал двоен (смее се).

–   Имаше ли колебания дали да включиш някои песни? Ако да, защо?

– Песните са наистина категорични – “Губя контрол, когато”, “Август е септември”, “Сувенир”, “Убиваме с любов”, “Гълъбо”…  Най-излъчваната песен за 2022 “Повече”, “Върха на планината” и т.н.

– Всъщност, в добре познатата музика има ли нов момент – нови аранжименти, леки промени в текста на места?

–  Едно от нещата, които смятам за “печалбарство” в лошия смисъл е така нареченият “нов прочит” на произведения, в които си бил влюбен такива, каквито са били, по начина по който са били. Давам пример: Star Wars в оригиналния му вид е по-добър от онази нова версия за 25 годишнината с ектра ефекти, които днес стоят като лоша кръпка и не са релевантни.

Това, което се опитвам да кажа е, че

като почитател на всяка форма на изкуство, защото преди всичко съм такъв,

желая любимите ми произведения да са с печата на времето си, включително с малките  си прекрасни несъвършенства. Затова в “46” правя това, което очаквам от моите любими артисти и продукции, плюс една нова празнична песен за разкош.

–  В каква ентъртеймънт конфигурация ще сте на сцена на 28 април – момчетата от SoulBMоll, брас секция?

– Гърбът ми е подсигурен от фънк ураганите SoulBmoll , които ще са в пълният си състав от 11 души. Водещ ще е “кръстникът” на албума, мой приятел и легенда в радио и тв ефир- Ники Кънчев! С нас ще е и любимият глас от БГ Радио- Наско. Ще е голямо!

–  Планираш ли турне в подкрепа на албума? Или отлагаш обиколката из страната за момента, в който издадеш нов материал?

– Нов материал винаги ще има, докато съм жив. Какво да кажа освен „Очаквайте…“

– Преди време си говорихме как пазарът очаква от теб да правиш музикална ширпотреба. Въпреки това ти успяваш вече доста години да надиграеш това „очакване“ с поп музика, с която показваш, че комерсиалното може да бъде и стойностно, да не е „дъвка“. Това тежало ли ти е някога?

– Благодаря за оценката, дано е така. Честно, не искам да навлизам дълбоко в тази тема, защото харесвам музикалния бизнес такъв какъвто е, но не харесвам внушенията му.

И не, не ми тежи да се съобразявам с мейнстрийма, защото до болка обичам популярната култура, но трябва да отбележа, че има страхотни артисти със страхотна музика, които няма да чуете и видите в големите медии (а оттам и в по-малките).

Това за сметка на една елитна група от също талантливи, но имиджово и политически “правилни” артисти,

които се промотират агресивно от системата. Да си от “правилната страна” винаги е било част от бизнеса. Най-лесният и бърз начин да бъдат валидизирани от обществото спорни довчера идеи е  чрез културата.

–  Сестра ти Диана е детски учител и най-големият ти фен. Имало ли е някога опити да се саботирате като малки, някакъв вид конкуренция между вас?

– Абсолютно никога. Сестра ми е като втора майка. Всъщност съм се появил на този свят, следствие на нейните молитви. Мечтаела е за братче и мисля, че ме обичаше повече и от себе си.

–  Какъв си като вуйчо?

– Обичащ и обичан, но отсъстващ и винаги далече, което е лична загуба за мен, предполагам и за племенника ми.

–  Историята на отношенията ви с Ели, жената до теб, е почти филмова и показва колко плашещо голяма може да бъде любовта понякога. Какво ти дава тя като фактор в живота ти? Как те промени?

– Не съм толкова умен, за да се опитам дори да обясня какво си даваме един на друг, защото това е двустранен процес. Затова само ще кажа, че няма аспект в живота ни, който да не е повлиян по чудесен начин от това, че сме едно.

–  Ако трябва да изброиш имената на трима души, оставили печат в твоята душа, кои ще са те?

– Детските ми герои бяха и още са: Джон Уилямс, Джералд Дърел, Микеланждело Буанароти.

– От кой тип мъже си – от тези, които си спомнят с носталгия казармата и преживелиците с другари като Митко Рачков, или от тези, които никога не говорят за това? Какво би казал на днешните момчета за тази сървайвърско-соц „форма на обучение“, до която те никога няма да припарят?

– За мен казармата беше смазваща загуба на време. Бях от победителите на международния фестивал “Златният Орфей” и със сигурност най-младият в това издание, затова переспективата да вляза в казарма беше абсолютно безумие.

Денят, в който се оказах с подстригана нула номер глава и настояще от година и половина изолиран с други млади мъже,

беше точно като затвор… Всички се чувствахме така.

Ще отбележа, че момчетата от нашия набор и предишния, наистина бяха скромни и възпитани. Всички тъгувахме за семействата и приятелите си. Сега, връщайки лентата – били сме почти деца или поне толкова наивни, но

спомените ми, макар сиви и безрадостни, все пак нямат нищо общо със зловещият облик,

останал в общественото съзнание от поделението в Грудово и “триъгълника на смъртта” (където бяхме разпределени първоначално). Щастлив съм, че в този конкурентен свят, днешните момчета няма да изгубят инерция в избраната кариера, за да ги подготвят за бойни единици и пушечно месо.

–  Как се промени твоят мироглед, Миро, за периода от ковид насам?

– Сигурно има промени, но все още не са видими, защото са с малки натрупвания.

– Битката с алкохола ли беше най-тежката ти досега?

– Мисля, че не разбирате или не ми вярвате – битка нямаше. Аз просто бях освободен от зависимости. Изглежда като чудо отстрани и наистина е такова.

–  Какво си представяш, че ще да каже Бог за теб на база животът ти през последните години?

– Бог всеки ден казва: „Обичам те синко, с теб съм!“. Казва го и на теб.

Фотокредит: Костадин Кръстев-Коко/ Facebook Miro Official