Само два филма са печелили едновременно „Оскар“ и „Златна палма“ в историята на световните кинонагради. Причината е, че Наградата на Академията и тази на Фестивала в Кан, чието последно издание приключи току що, символизират доста различни постижения. Разликите обяснява в обширен материал изданието faroutmagazine.co.uk.

До съвсем скоро Наградата на Филмовата академия за най-добър филм се присъждаше главно на американски продукции, като имаше и

ясни белези, които биха наклонили везните към дадена лента.

Членовете на Академията предпочитаха филми, които са поднесени традиционно, събуждат емоции и са епични, обяснява изданието. Като допълва: „Ако пък има и репресии спрямо групи хора като „Списъкът на Шиндлер“ или „12 години в робство“, още по-добре“.

От друга страна „Златната палма“ се присъжда по-скоро като почит към начина на правене на филма, а не толкова заради самата история. С нея се награждава смелия и визионерски подход на режисьори, които се отличават със собствен глас.

Въпреки тези разлики, на два пъти фаворитите на Академията и на Фестивала в Кан са съвпадали. В средата на 50-те, дебютният филм на Делбърт Мен, наречен „Марти“, се излъчва първо не в киносалоните, а по телевизията. Сценарият е на литературния титан Пади Чайефски и разказва историята на живеещ в Ню Йорк италиански месар, който се разкъсва между семейството си. А също и заради изграждането на образа на самия Марти, изигран от Ърнест Боргнайн. След като печели „Златна палма“ в годината на пускането си на екран, на следващата грабва и „Оскар“. При това не един, а три – за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър сценарий за Ман и Чайефски.

Двойният киноудар е първи подобен в историята,

а след като фурорът от 1956 отшумява, статуквото се завръща. Така, в продължение на десетилетия, „Златната палма“ и „Оскарите“ си продължават по собствените си коловози. И остават в тях още 63 години, докато на екрана не излиза социалната сатира „Паразит“, която разтресе света на киното. Шедьовър, наситен с черен хумор. Той се записва в историята не само като едва вторият филм, спечелил и двете награди, но и като първият корейски, който получава статуетката в Кан. Както и като първият неанглоезичен филм, спечелил „Оскар“ за най-добра лента. Внасяйки промяна, която трайно ще промени света на киното. Факт, който бе доказан и тази година с наградата „Оскар“ за „Всичко, навсякъде, наведнъж“.

Фестивалът в Кан свърши, но филмите остават