Проверени рецепти от семейната си кулинарна история събира „В кухнята на баба и проклетото й внуче“ бившият министър на културата проф. Петър Стоянович. В същността си книгата е епичен труд от 880 страници и комбинира добра храна с различна степен на сложност с няколко вкусно разказани истории.
От десерти до ястия за сватби и погребения
– четивото може да измести Паоло Куелю от нощното шкафче на съвременната домакиня.
„Първо, искам да кажа на домакините, че ги обичам. Второ, ще им напомня, че не можеш да очакваш нещо от живота, без дадеш. Без да положиш усилие, но с кеф.“, споделя за БНТ Стоянович. „Наясно съм, че от 1000 девици няма да намерим 890, които да се втурнат в кухнята и да хванат черпака. Но с времето магията може да се случи и близките им да усетят какво къкри и в тенджерата, и в душата на семейството.“
Верен на любовта към пищността във всичките й форми, историкът събира 4 книги в една. Заглавията на всяка са изключително роднински – „Така би сготвила бабата ти“,
„Така би змаезил дядо ти“
„Така би стъкмила леля ти“, „Така би се отсрамил калеко ти“.
„Балканите са изключително богати на тези фамилно-социални разклонения. Ние никога не можем да обясним на един германец каква е разликата между „калеко“ и „очинайка“ в един по-широк северозападен аспект. Заглавията са едно намигване към тази одомашненост на всичко в България.“, разказва за труда си Стоянович.
Разбира се, той е „проклетото внуче“, което се усмихва от заглавието. Израстнал е с две баби, но с едната връзката му е била особено сакрална. Ламбрина, или както близките я наричало галено Бина, е била гръбнакът на фамилията. „Беше архимандрит, при който всички се изповядваха.
Беше майка по две. Беше баша по три.
Беше от френската школа и сутрин ми мажеше филия с едно масло пръст отгоре. Сипваше ми чаша мляко. И до днес ненавиждам това за закуска.“, разказва с намигване Стоянович.
Той признава, че „вражеските“ филии изхвърлял зад библиотеката, които в последствие домашната им помощница откривала под обсада от хлебарки. Редовно складирал по 50-60 филии хляб „Златна Добруджа“ зад шкафа, а млякото изливал във фикуса. „Като подариш на бъдещата си снаха тая книга може да я ползва цял живот – хем да бие мъжа си, хем да готви.“, казва с усмивка Стоянович.
Той готви всеки ден, още от студентските си години,
а чрез кулинарията изразява отношението си към живота. В личния му свят храненето има своя философия и естетика. Ценител на добрата храна, за него най-вкусни си остават добрите бабешки пържени кюфтета. Нищо обаче не става без да вложиш чувство и …продукти.
Фотокредит: „Денят започва с Георги Любенов“/БНТ
