Хорото е здраве. Вероятно сте чували тази реплика от приятели, вманиачили се по народните танци. Но защо го казват?
Обичайните обяснения са, че след час и половина друсане на телеса в ритъм с другите се чувстваш по-енергичен, зареден и…по-лек, разбира се. Истината обаче е, че според редица теории ритмите на различните хора влияят благоприятно на различни органи в тялото ни. И подпомагат за възстановяването на нормалните им функции.
А ето какво твърдят етнографи-изследователи:
1. Ръченицата е в такт 7/8, какъвто е ритъмът на човешкото сърце. Тя се изпълнява и в такт 7/16. Стимулира хипофизата и провокира отдеянето на ендорфин (вещество, 80 пъти по-мощно от морфина).
2.Ганкиното хоро е в такт 11/16. Казват, че влияе благотворно на тимусната жлеза и на дебелото черво.
3. Пайдушкото хоро е в такт 5/8. Лекува сърцето, помага на лимфите, очите и лекува мигрена. За него твърдят, че действа на честотата на любовта – 50 херца е честотата на влюбения, майчината любов има 150 херца, а безусловната, способна на саможертва – 205 херца.
4. Елениното хоро, в такт 13/16 лекува психични разстройства.
5. Петруниното хоро, в такт 12/16 стимулира дейността на щитовидната жлеза и гърлото.
На какво се дължи?
Обясненията към момента все още граничат със сферата на предположенията и хипотезите. Според изследователи от организация „Таратанци“, носител на културната награда на „Европа ностра“ за проучванията си, лечителната сила се дължи на енергия, генерирана от стъпките.
„Всяко българско хоро изчертава своя уникална форма чрез стъпките на танцуващите нозе
Това са стъпките, които всеки танцуващ „изписва“ в ритъма на танца. Те се покриват от следващия, хванал се за ръката му игралец и после от следващия, и после от следващия. Тези живодишащи мандали от човешка енергия се наслагват и вплитат една върху друга. Запращат силата си дълбоко до корена на земята, а тя се връща нагоре в сърцата им, за да се извиси заедно с онова позабравено българско възклицание“, обясняват те. И допълват: „Представете си колосалната благотворна енергия, която се завихря във всяко българско хоро“. Така че, следващия път, когато ви се удаде възможност, хванете се на хорото. Дори и за малко. Лекува и тялото, и душата. Както всеки танц, че и повече.
