Роби Уилямс – поп принцът, построил империя върху страха от непознати

#Арт отвътре, #Интересно, Ревю

Роби Уилямс – поп принцът, построил империя върху страха от непознати

#Арт отвътре, #Интересно, Ревю

Надежда Попова

април 15, 2023

На прага на 50-те един от най-добрите комици в поп музиката е в по-добра форма от всякога

25 март 2023, Барселона. Роби Уилямс е в апогея на турнето в подкрепа на албума XXV. Най-доброто от него за четвърт век соло кариера, но преаранжирано великолепно за симфониците от Metropolе Orchest. Имам билет за втората от две поредни, напълно разпродадени дати в Palau Sant Jordi.

Тълпите, пълзящи от ескалаторите към залата сред удивителната Ботаническа градина с прелитащи папагали наоколо, напомнят бесни футболни агитки. Сетът на подгряващия DJ

кънти и ме хвърля на дансинга поне десетина минути преди да съм стигнала до охраната

на пропуска. Подвеждащо загатва, че ме чака шеметна парти вечер. А Роби Уилямс на живо е много повече от това. Той е поп хулиган, футболен запалянко, остроумен комик и кисел гъзар в едно. И това, в комбинация с качествата му на безпардонен ентъртейнър, превръщат вечерта в историческа. Дори за средностатистическите мъже, довлечени да го видят като наказателна акция от съпругите си.

Малко са артистите в поп музиката, които на 47 имат топките да позират голи за обложка. Но Роби го прави за втори път. Първият му се получи малко анонимно. Беше за колекцията Under The Radar (2014), която наистина „мина под радара“ на публичността и остана за бутикова консумация за феновете само в стрийминг платформите. Във фотосесията за XXV

той е свит в позата на Мислителят, култовата скулптура на Роден, изобразяваща поет в медитация пред вратите на Ада

За какво си „мисли“ всъщност британецът с постоянен адрес в Ел Ей, акции в няколо футболни отбора на Острова и начална фаза на строеж на собствен хотел в Дубай?

„За това колко неловко се чувствам в социален аспект. Колко некомфортно ми е да съм сред тълпи от хора и колко се сдухвам генерално в присъствието на други човешки същества, извън периметъра на семейството ми.“, споделя за френското издание на Rolling Stone Роби.“Преди години животът ми бе доминиран от тази социопатия. От това колко трудно създавам контакт с хората, въпреки че имам супер силна интуиция за това кой си струва да се навъртам наоколо.

Психиката ме дънеше. Сега имам значителен напредък, но ме чака още дълъг път

до пълен прогрес. Медитирам също така върху възможностите да продължа да правя това, в което съм най-добър, и да осигурявам на семейството си прекрасен живот в свят, в който става все по-трудно да осребряваш честността си. В музиката и по принцип.“

Иронията е, че Уилямс не е просто „напреднал“ в общуването с непознати. За последните 25 години на сцена той е изградил бизнес империя върху таланта си на музикален проповедник, който зарежда с енергията си милиони по време на турнета. А те му връщат в замяна цялата любов на света.

Преди осем години го гледах за пръв път на живо в Мадрид

Беше старта на турнето, което мина после и през Бургас. Разливам се като мед по губер, защото Роби е музикалния ми брат от 1993 г., когато в Плевен бъркаха логото на Take That със знак за прекъсвач в електротехниката. В квартала имаше едно видео, на което се въртеше „оригинален“ техен концерт от „Уембли“. Никога не е бил секссимвол, който да удушиш със сутиен. Привличаше ме с това, че е цветното петно, което не спира да цапа захаросаната клетка на бой група, докато не придобие своя форма на свобода.

Накратко за преживяването.

Роби още е в неприлично добра форма.

Въпреки че е изкарал продължителен COVID, който му отне от въздуха в началото на сета и го принуди да направи комична пауза.

Ако някога издаде наръчник за умението да скъсяваш дистанцията с непознати, тя със сигурност ще стане бестселър.

Което е странен развой на събитията за момче, растящо в саморазрушение до първата половина на 20-те си години в пуританския казармен режим на Take That.

Прави едни от най-добрите поп концерти. Точка.

Не само защото е със зверски музиканти на сцена и аранжиментите му са чук, а защото си обича хората. Рядко ги жени публично, понякога ги замеря с тениски от кофа. Или насочва камерите към случайно момиче, решило да отиде до тоалетна преди началото на песен.

Пренася двойки от най-лошите места пред сцената,

защото „Лицето ми вече е по-приятно за гледане от задника“. Той е емпат. Слиза, прегръща, търси физическия контакт.

В седмицата на двата sold out концерта в Барселона семейството му е белязано от две диагнози – рак и Паркинсон. Добрата енергия на 40 000 непознати в публиката го беше върнала в център.

„Има особена щедрост на духа тук, която излекува сърцето ми тези дни.

Благодаря ви.“, сподели Роби в акустичната част от сета си, в която бе подкрепен само с китара за Eternity и She’s The One.

Със секси армия от беквокалистки и танцьорки, чиято грация може да вдигне и мъртвец, Уилямс превърна шоуто в сърцат хибрид между концерт и стендъп. Гвоздеите на вечерта за мен лично бяха посветената на дъщеря му Теди Роуз Love My Life, в която цялата зала попадна под водопад от конфети. В такива моменти, в които

артистът е толкова чист и искрен, публиката сякаш го хваща по бели гащи в трезор

и се сеща да аплодира след последния акорд. Пиянско-закачливата Monsoon, която директно те пренася на стадион с рефрена си. Дисекцията на маркетинговите решения зад голите задници на Take That в скандалното им за края на 80-те видео към Do What You Like.

Историята си в менажираната от Найджъл Мартин Смит бой група Роби разгръщаше с градация до най-мрачни краски. От отчуждението и забраните, до репликата „Ако не играеш по правилата, ще те заместим с друго момче с тъмна коса от Стоук он Трент, което ще кръстим Роби.“

Сантиментът към Гари Барлоу и компания прерасна в изпълнение на Could It Be Magic, единственият сингъл, в който Роби е водещ вокал, докато е с Take That. Страхотният кавър на Don’t Look Back In Anger на