Епохата на рокзвездите отминава, заявява Брус Спрингстийн в интервю за Би Би Си. Разговорът със 75-годишния музикант е по повод премиерата на документалния филм „Road Diary: Bruce Springsteen and The E Street Band“. Той представя един поглед зад кулисите, докато групата се готви за първото си турне от 2017 г. насам. Филмът вече може да се гледа в платформата в Disney+

„Не ми се иска да съм в група, която тепърва започва кариерата си –казва той. Дните на т.нар. „рокзвезди” са в здрача си. Но все пак имам надежда”.

„E Street Band” винаги е имала турбулентна история. От 1972 г. работят със Спрингстийн, докато не се разделят през 1989 г. В годините след това музикантите спорадично създават музика заедно. Тъкмо дистанцията се оказва формулата за успеха им, смята фронтменът им. Последната раздяла на „E Street Band“ трае шест години. След това формацията се завръща на сцена, а до края на тази година дори ѝ предстоят няколко концерта в Канада. През пролетта на 2025 г. се отправят на обиколка из Западна Европа.

„Знам всички песни, които сме свирили през годините – казва Спрингстийн и уточнява: – Когато не работим заедно, рядко се виждаме. Достатъчно сме били заедно.

Пътят на повечето групи е да се разпаднат.

Дори двама души трудно могат да останат заедно… Така че традицията продължава“.

В човешката природа е да не се спогаждаме. Следователно това е нещо, което трябва да имаш предвид, когато си даваш сметка в каква група искаш да бъдеш. Аз не харесвам личната драма, не искам хората да се карат помежду си и да слушам за това зад кулисите. Не издържам подобно поведение, но всичко това изкоренихме много отдавна.

Нашата група започна лудо и някак намери път към здравия разум“.

Документалният филм за Спрингстийн и формацията се появява точно 60 години след първата му поява пред публиката. Тогава свири на китара от 18 долара с групата „The Rogues“. До момента никой не е получавал разрешение да заснеме толкова отблизо организацията на концертите му. Попитан защо е размислил за настоящото турне, Спрингстийн отговаря хумористично:

„Е, може да съм умрял до следващото. Вече съм на 75 години. Реших, че чакането да направя каквото и да било в живота ми вече е приключило“.

Същата философия той демонстрира и на свой концерт в Съндърланд през май тази година, когато пее пред 50 хил. души при непрестанен дъжд. Условията са толкова лоши, че накрая Спрингстийн губи гласа си и по препоръка на лекарите отлага няколко от следващите си изяви.

„Независимо дали вали, или пече, там съм за хората, дошли заради мен –

казва той. – Това са слушателите ми в последните 30-40 години. Искам да направя най-добрия концерт, на който съм способен. Знам, че звучи банално, но най-вече трябва да обичаш публиката си. За мен това винаги е било много лесно”.

„Свирил съм в пицарии, боулинг зали, психиатрични болници, в затвор. Веднъж дори свирих на откриването на един супермаркет“.

В автобиографичната си книга „Born to Run“ Спрингстийн разказва, че в началото мигал по 100 пъти в минута и имал навика да хапе кокалчетата на ръцете си.

„Интровертността е забавно нещо, има ин и ян – коментира той. – Когато съм сам, мога да бъда много затворен. Но в мен има и радост, наследена от майка ми. Тя ми позволява да пея „Rosalita“, „Born to Run“ и „Hungry Heart“. Аз съм с ирландско-италиански произход, така че в мен има едновременно тъга и радост“.

В разговора се намесва и Стийв ван Занд, китарист в „E Street Band“ и един от дългогодишните приятели на музиканта:

„Първите му два записа изобщо не минаха добре,

звукозаписните компании бяха готови да се откажат от него.

Единствената му мечта тогава бе да умре. Но тогава моят много скромен приятел се обърна навътре в себе си и каза: „Добре, ще оставя китарата настрана и ще стана фронтмен“. Голямо решение, нали? Китарата е твоята защита, стената между теб и публиката. Но той трябваше да я остави и да научи изцяло нов занаят“.

Това се случва малко преди излизането на албума „Born to Run“ през 1975 г., който превръща Спрингстийн в световно разпознаваемо име.

„Трансформацията отнема „около пет нощи и десет концерта“, разказва Ван Занд, цитиран от „Площад Славейков“.

В документалния филм за Disney+ Спрингстийн обещава, че ще продължи да свири, „докато колелетата му не се разкачат”:

„Със сигурност се качвам на сцената, за да се загубя. Трябва да се отдадеш на момента и да видиш какво ще ти предложи. Да научиш нещо за себе си”.

Попитан какво е научил от турнето си досега, той отговаря с шега: „Че гърбът много ме боли”.