„Неведение“ – авторският моноспектакъл на актрисата от Народния театър Албена Ставрева предизвика възторжени реакции сред публиката още с премиерното си представление! Затова и съвсем очаквано тазгодишното жури на наградите ИКАР 2023 отличи работата й с Номинация за най-добра женска роля.
Дали „Неведение“ ще поднесе в ръцете на Албена Ставрева и статуетката, предстои да разберем на 27 март, когато е и церемонията – в Международния ден на театъра. Преди това се срещаме, за да разговаряме за театъра като спасение и литературата като територия на въображението.
– Албена, разговорът ни с вас, е непосредствено преди церемонията ИКАР 2023, чието жури тази година е отличило работата ви по моноспектакъла “Неведение” в категория Най-добра женска роля! По какъв начин влияе на вашата лична професионална оценка това признание от колеги?
Влияе ми, да. Много съм щастлива за номинацията, защото това би довело още хора да гледат спектакъла, а аз искам повече хора да го видят. Другото, което изключително ме радва е, че и трите, които ме номинирани за Най-добра женска роля (Станка Калчева, Светлана Янчева, б.р.) сме завършили при един и същ учител – проф. Николай Люцканов. Той беше изключителен човек, аристократ на духа и това признание към работата ми е и вид благодарност към него. Проф. Люцканов ни учеше да мислим, когато сме на сцена, да няма нищо самоцелно. Искаше от нас не да играем, а да развиваме образа, да обичаме театъра. “Който мисли ясно, говори ясно”, са едни от думите му, които няма да забравя.
– В какъв момент за кариерата ви, решихте да направите този спектакъл, на който освен драматург, сте режисьор и сценограф?
Не съм имала конкретна цел, нито конкретен повод, случи се, ей така. В “Неведение” предадох просто отношението си към живота и кои са важните неща в него, за мен. Написах текста за 1 година, като междувременно си го представях на сцена. Малко преди това подготвяхме заедно с Диана Добрева “Народът на Вазов”. Там аз работих по един свой текст, който на нея много й хареса и накрая остана в спектакъла. Това ми даде смелост да продължа с писането, защото вече образа на Гичка (Гичка Кукуто се казва главния персонаж в авторския спектакъл на Албена Ставрева “Неведение”) стоеше в главата ми. Благодарение на Диана Добрева сякаш получих самочувствие, че си струва да продължа да пиша. Аз много обичам да създавам текстове, да създавам цял един живот. Различни хора, различни ситуации, това ме забавлява…
– В постановката целият драматургичен език е на диалект, като вашата работа компилира различни говори от цялата страна, основно от родопския край. Как се работи с такъв материал и има ли израз, който ви е особено близък?
Основният материал е заимстван от диалектите на Хасковския регион. Най-важното за мен беше да се предаде мелодиката на говора, чрез богатството на езика в диалектна форма. Цял живот пътувам, отраснала съм във Велико Търново, летата съм прекарвала в едно хасковско село, после работих в Смолянския театър и покрай всичко това съм запомнила ужасно много думи, думи, думи…с тяхната звучност. Така написах на ръка 6 тетрадки голям формат с истории за това момиче-жена, Гичка. Накрая най-трудно ми беше да реша кое да оставя, всичко ми харесваше. В името на драматургията обаче, се лиших, както стана дума и преди малко, за да няма нищо самоцелно. Това дава свобода на автора, например, имаше няколко части в текста, които са много тъжни и аз не можех да ги кажа, без да плача, всеки път. Затова и веднага след тях, добавях нещо смешно.
Не съм имала конкретен прототип за Гичка, а съм вложила в нея своето възприемане за някои неща, което понякога изглежда налудничаво или по-детско, нестандартно за един възрастен човек. Други неща са дошли от спомените от детството на дъщеря ми. Тя беше много малка, когато видя едни умрели рибки и каза: “виж как хубаво плуват по гръб”. Тази идея я има и в “Неведение”, когато героинята вижда удавените кученца. Ако трябва да кажа някакъв определен цитат от текста, който ми е много близък, то той е: “Първо живееш като видение, после като неведение”.
– Разкажете малко повече за процеса по създаване на “Неведение” и работата ви с Явор Гърдев?
Аз имах изключително голям късмет, че показах “Неведение” на Явор Гърдев! Цял живот не знам как ще му се отблагодаря, голяма личност е Явор! Поканих го да гледа спектакъла и той дойде, въпреки, че дотогава не се познавахме. В крайна сметка, благодарение на Явор това представление видя бял свят, той застана зад него с името си, отдели от времето си в съвместната ни работа, по финализиране на крайния вариант. Той е и кръстник на заглавието, аз се колебаех между две други. Явор нареди и цялото осветление. Спомням си как ми каза, че съм успяла да пресъздам цяла една епоха, не исторически, а чрез образи и нетрадиционни случки. После ми даде куража да удължа “Неведение” с още 10 минути, което много ме зарадва понеже знаех точно какво от текста да включа. Явор Гърдев е голяма среща в живота ми!
– “Неведение” отвежда във фината, необяснима за света душевност на Гичка Кукуто, момиче – жена без възраст, чието съзнание е различно, налудничаво, наивно, но пълно със спомени от детството. Отзивите на публиката са повече от възторжени за тази ваша работа. Как си обяснявате това? Може би с нуждата, точно в настоящия момент, от идеали, нежност, връщане към миналото…?
Обяснявам си го с това, че в спектакъла няма претенция. Той е много човешки. Героинята е възрастна жена, но тя не знае, че е възрастна, защото е останала в чистотата на детството. Мисля, че всички ние, повече или по-малко, сме останали там, помним детството си, а ако го забравим, после си спомняме. Моето собствено детство беше много щастливо, ден по ден ми е пред очите. Имам една история от него, която влезе в “Неведение”, но под друга форма. Когато децата карат Гичка да скочи в житото, като й обещават, че после ще играят с нея, макар, че не искат да го правят. В моите детски спомени приятелството беше пълно доверие към другия – да знаеш, че ако скочиш, той ще е до теб, да ти помогне, ако имаш нужда. Спектакълът докосва, защото говори за важните неща, за родителите, близките, децата…
– За вас, самата какво е интересно да гледате в театъра днес? Театралният живот в България става все по-интензивен. Какво ви е любопитно да следите и има ли конкретни режисьори и артисти, с които искате да работите съвместно?
Искам изкуството да ме докосва, да ме вълнува, а не да стоя безпристрастно. Наскоро гледах “Великденско вино”, което много ми хареса. “Медея” от преди няколко години на Диана Добрева е също спектакъл, който не мога да забравя. Дипломното представление от класа на дъщеря ми (Боряна Маноилова, б.р.), когато завършваха при проф. Атанас Атанасов – “Хора с куфари”…изключителна работа! Явор Гърдев, Диана Добрева, Иван Добчев, това са режисьори, с които много бих се радвала да работя съвместно. С артисти като Светлана Янчева и Владо Пенев, също.
– Преди няколко години издадохте стихосбирката “Покана за сънуване”, а сега и този монологичният текст “Неведение”. Какво за вас е литературата? Остров, усамотение…?
Литературата е свят, който съпътства. Пътуване на душата. Пътуване във въображението. Когато театърът е добър, той има същата тази сила, макар, че в театъра е по-трудно това да се случи в тази съвършена форма, както в литературата. В литературата имаш голямата свобода на твоето собствено въображение. За мен “Неведение” е точно това – моят поклон към магията на театъра. Имаш една черна кутия и може един цял свят да разкриеш с нея…
– Планирате ли да продължите с монологичните спектакли и имате ли вече идея за следващ авторски проект?
Да, аз и сега пиша, но не е монологична форма. Става дума за кино с много персонажи, трилър, който ще бъде много смешен. Харесва ми, забавлявам се, имам пълната свобода да правя това, което искам. Накрая и да не види бял свят няма проблем, аз нищо не правя на всяка цена.
– Дъщеря ви Боряна Маноилова, тръгна по вашите актьорски стъпки и, макар и много млада, вече е актриса със сериозна заявка и участия. До каква степен й влияете с мнение, опитвате да й предавате опит, или я оставяте тя сама да стигне до него?
Уроците ни са взаимни, особено когато сме гледали едно и също нещо, прочели сме една и съща книга и т.н., неминуемо всяка една от нас, си казва мнението на другата. Аз обаче не й давам съвети и. разбира се, тя ми е от първите слушатели, от първите читатели. Сега с “Неведение” – много се смя и много плака, хареса го страхотно.
А впечатленията ми за нейното, поколението на младите актьори, е прекрасно. Няма разлика с нашето поколение, например, актьорската душа е еднаква. Искаш да дадеш нещо, да кажеш нещо, чрез кино или театър. Правиш го с любов. Гледам младите хора и ми харесва тяхната чистота, всеотдайността им. А как бихме устоили всички ние да сме е театъра? Според мен, с повече четене!
– И накрая, ангажират ли ви прекалено или ви стимулират големите очаквания на публиката за вас след “Неведение”?
Цяло чудо е, че се случи “Неведение”, благодаря на целия екип, който стои зад него. Аз никога не съм имала притеснение към моята актьорска работа, може би защото никога не съм гледала на нея като на личностна изява, да покажа колко съм добра. Аз я възприемам тази професия, като възможност да дам на зрителите. Театърът за мен е точно това – спасение, за всички нас, за хората, за душата им.
„Неведение“ е в програмата на Народен театър „Иван Вазов“ утре, 25 март от 19.00.
Снимки: архив Албена Ставрева
