- Психотерапевтът не предоставя готови решения, а помага на пациента да достигне до собствените си отговори.
- Няма по-голяма ценност от това да си добър човек и да се отнасяш с уважение към всички.
- Пенко Гоподинов е не само невероятен професионалист, но и деликатен и фин човек.
- Най-добрите психолози са много добри актьори.
Нежност, скромност и доброта – тези често забравяни добродетели в нашето напрегнато и забързано време сякаш ме прегърнаха по време на срещата ми с Ана Пападопулу. Те, заедно с множество други такива, само подплатяват истинската същност на нейната необикновеност и талант.
Утвърдена като едно от големите имена на съвременното българско кино с участия във филми като „Маймуна“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и „Мисия Лондон“, както и с десетки забележителни роли на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, тя доказва с всяка своя следваща роля, че не е просто актриса, а нещо много повече –
истински изследовател на човешката природа.
Така нейната жажда за открития и стремеж към разгръщането на дълбоки и значими теми оставят трайна следа в съзнанието на зрителите.
Преди наградите и голямата сцена, обаче, стои едно малко момиче. То се е търсило и е преминало през много предизвикателства, свързани с емоционалното и физическото здраве. Всички те са я направили жената, която е днес в живота и на сцената –
силна, борбена и непоколебима.
Отгледана от двама отдадени зъболекари, Ана Пападопулу се запознава с изкуството по-късно от много свои връстници. То я докосва толкова много, че решава да кандидатства в НАТФИЗ и е приета с отличие в класа на великия Стефан Данаилов. И така, тя бързо застава редом на сцената до някои от най-големите имена на театралната сцена. Чрез актьорството открива и класическата музика. Тя я вдъхновява да се ангажира с мисията да запознае десетки деца от различни възрасти с магията на изкуството.
Може би вече сте чули? Тази есен ще имаме щастието да се насладим на един нов сериал с нейно участие. Неговото име е „Тревожност“ и вдъхновен от обществено значимата тема за психичното здраве в съвремието.Чрез атрактивни и ярки персонажи, продукцията пресъздава личните истории на хора, потърсили психотерапевтична помощ. Част от сюжетите са базирани на книгите „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“ и „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ на д-р Огнян Димов, както и на
действителни случаи
от практиката на Иван Игов, описани от него специално за сериала. В този сериал Ана Пападопулу приема ролята на д-р Ясенова, специалист по детско-юношеска психология. Тя анализира различни психологически казуси заедно със съпруга си, д-р Манов — психоаналитик с международно признание, изигран от Пенко Господинов.
Снимка: Петър Драганов
„Да имаме смелостта да говорим за нещата вътре в нас е едно от най-големите предизвикателства – да се разкрием пред някого и пред самите себе си. Най-трудно се оказва да се познаваме и в слабостите, и в силата си“, казва актрисата пред БНТ.
Нека надникнем зад кулисите на този така очакван 13-сериен проект и разберем има ли връзка между психологията и изкуството в следващите редове.
– Здравейте! Съвсем скоро започва новият игрален сериал „Тревожност“, който ще стартира на 29 септември по БНТ 1. Можете ли да ни разкажете повече за снимачния процес и какво могат да очакват зрителите?
– Снимачният процес продължи доста дълго. Започнахме през ноември и снимахме до коледните празници през декември миналата година. След това подновихме снимките през януари.
Работата беше много натоварваща, както технически, така и физически.
Въпреки че снимките се извършваха основно на една локация, това не направи процеса по-лесен.
Къщата, в която живеехме с Пенко Господинов и приемахме пациентите си, играеше важна роля. Всеки ден започвахме много рано – трябваше да сме будни в 5:00 сутринта, за да бъдем на терен най-късно в 7:00. Сцените с пациентите бяха дълги и текстът, който трябваше да усвоим, беше доста обемен.
Въпреки натовареността, екипът на „Мирамар филм“ се справи отлично с организацията. Макар и уморени, преминахме през целия процес с лекота, благодарение на усилията на Илиян Джевелеков като продуцент и режисьор, както и на оператора Мартин Балкански. Атмосферата беше изключително благоприятна.
– Според статистики на Европейския съюз, случаите на тревожност и депресия в световен мащаб са нараснали с 25% през първата година от пандемията. Смятате ли, че грижата за психичното здраве все още е тема табу и колко е важно да се говори открито за нея?
– Не съм сигурна какви са точните статистики, но от личен опит смятам, че случаите на психични разстройства са нараснали значително. Познавам много хора с тежки депресии, които дори не осъзнават проблема си. Истината е, че подминаваме тези числа и забравяме вечната поговорката, която датира от Древна Елада –
„здравият дух е здравото тяло“.
Когато човек реши да потърси психологическа помощ, често се сблъсква с негативна реакция и социална стигма. В България, когато кажеш, че имаш час при психолог, всички започват да те гледат с недоверие и дори са склони да те подценяват. Всеки от нас се нуждае от помощ в този забързан начин на живот, за да се справи с вътрешните си проблеми. Само фактът, че си признал нуждата от помощ и си готов да потърсиш професионалист, е важен. Психотерапевтът не предоставя готови решения, а помага на пациента да достигне до собствените си отговори.
Една от темите, които ми харесват в сериала, е тази за нерегламентираната психотерапията у нас. Липсата на законови регулации позволява на много недобросъвестни хора да се представят за психотерапевти без необходимото образование и опит.
За ролята си като детски и юношески консултант работих с доктор Огнян Димов и Иван Игов, които са важни фигури в българската психология. Те ми помогнаха да разбера как трябва да се държи един добър психотерапевт и какви са стандартите за професионално поведение. Един качествен психолог трябва да спазва строг етичен кодекс и да поддържа професионални граници.
– Вие консултирали сте някога с психолог?
– Да, ходила съм два или три пъти в живота си. Приятели, които бяха останали доволни от техните консултации, ме насочиха към специалисти.
– Вече сте били в ролята на пациент в сериала „Откраднат живот“, а сега сте в ролята на психолог. Коe превъплъщение чувствате по-близо до себе си?
– Ние, източните народи имаме привилегията да можем да се обаждаме на приятел по всяко време и да споделим какво ни мъчи. Нещо, което не е толкова разпространено в западните общества, според мен. Още преди да изиграя тези роли, съм била както в ролята на пациент, така и на психотерапевт в реалния живот. Ежедневно споделям моите проблеми и се опитвам да помогна на приятели в трудни моменти. Така, че бих казала, че всяка от тези роли е била интересна и много полезна за мен. В работата си винаги се опитвам да намеря нещо ново и полезно.
Това ми помага да се обърна навътре към себе си и да открия нови аспекти от личността си. Също така се консултирам с експерти, когато е необходимо. Например, за ролята си в „Откраднат живот“ разговарях с анестезиолози, за да разбера поведението на пациента след кома. Това е част от работата на актьора —
да се подготви и да изгради своето представяне въз основа на точна информация.
– Вече сте си партнирали с Пенко Господинов на театралната сцена, а сега и пред камера. Как можете да опишете работата си с него?
– Първият ни съвместен проект беше преди много години – късометражен филм, който беше част от курсова работа на нашия приятел и колега актьор режисьор Вито Бонев. В този филм беше начало на нашата съвместна работа.
След това, за дълъг период от време, играехме заедно в пиесата „Пиеса за бебето“ в Театър 199 с режисьор Явор Гърдев. Въпреки че в последните години работим в различни театри, винаги сме си казвали, че би било чудесно отново да си партнираме, но този път на малкия екран.
Истината е, че да работя отново с Пенко беше голяма мечта за мен.
Много съм щастлива, че имах възможността да бъда в ролята на негова екранна съпруга. Той е не само невероятен професионалист, но и деликатен и фин човек. Работата с него е изключително удовлетворяваща. Пенко е лишен от суетата и претенцията, които понякога се появяват в нашата професия.
– „Срещата на две личности е като контакт на две химически вещества: ако има някаква реакция, и двата елемента са се променили“, казва психологът Карл Юнг. Смятате ли, че това важи и за срещата на актьора с дадена роля? Ако да, коя от тях бихте казали, че най-силно ви е повлияла досега?
– Всяка роля те променя. Абсолютно. Определено нашата работа има такова въздействие, че влияе на нас на много дълбоко ниво. Малко е като хомеопатията –
променя те на клетъчно ниво.
– В този ред на мисли, има ли връзка между изкуството и психологията според вас?
– Всъщност най-добрите психолози са много добри актьори. Те трябва да полагат значителни усилия, за да не показват собствените си емоции. Ако един психотерапевт започне да демонстрира своите лични емоции пред пациентите си, това може да означава, че самият той е достигнал до емоционален предел.
– Приета сте с отличие в класа на Стефан Данаилов. Какви съвети ви е даваше той?
– Да бъдем преди всичко добри хора. За щастие, това беше основен принцип и в моето възпитание у дома. Няма по-голяма ценност от това да си добър човек и да се отнасяш с уважение към всички.
Мастърът придаваше голямо значение на възпитанието, особено когато посещавахме театрални представления. Той настояваше, че е важно да се поздравим с всички, от портиера до директора на театъра, като израз на уважение и благодарност.
– Известна сте с това, че подбирате внимателно ролите си. Кои са основните ви критерии, за да се съгласите да участвате в дадена продукция?
– Трябва да ми е интересно и любопитно. Аз винаги се опитвам да намеря нещо, което да ме провокира — било то самата роля, сценарият или конкретният режисьор, с когото искам да работя. Дори и проектът да не е точно по мой вкус, винаги намирам причина да се ангажирам с него.
Понякога колегите ми се шегуват и казват: „Питайте я как е, тя винаги ще ви каже, че репетициите вървят отлично.“ Аз вярвам, че можеш да извлечеш удовлетворение от всяко нещо, което не е идеално, защото в крайна сметка няма нищо идеално в този живот.
В случая с „Тревожност“ всичко беше прекрасно. Първо, защото не бях работила с Идан Джевелеков и ми беше любопитно да се срещна с него. Второ, видях колко качествен екип е събрал. И разбира се, ролята на Маги Ясинова е много интересен персонаж. Бях поласкана, че се е спрял на мен. Това, че ще си партнирам и с Пенко Господинов, също беше голямо предимство.
Има случаи, когато 99,99% от нещата са на място и тогава се чувствам много щастлива. В случая с „Тревожност“ , смятам, че
100% от моите критерии бяха покрити.
– На сцената на Народния театър сте играли десетки значими роли. Коя е първата пиеса, която сте гледали в живота си?
– Първата пиеса, на която моите родители ме заведоха, беше мюзикъл на Андрей Аврамов в Младежкия театър – „Клетниците“. Това беше преди много години. Ясно си спомням Мая Бабурска и мисля, че и Жоро Кадурин играеше. Бях ученичка, не много малка, но театралният ми опит беше ограничен, тъй като родителите ми са стоматолози и не ходех често на театър преди да постъпя в академията.
Другата пиеса, която ярко си спомням, беше „В очакване на Годо“, играна в Театър „Българска армия“ , с участието на Атанас Атанасов, Ивайло Христов и Цветан Даскалов. Спомням си, че това беше точно преди кандидатстването ми в академията.
Бях много щастлива, когато Ивайло Христов, който по-късно стана част от екипа на моя професор Стефан Данаилов, ми преподаваше. И също, години по-късно, когато започнах работа в Народния театър и имах възможността да работя с Атанас Атанасов в ,,12-та нощ’’ на Роберт Стуруа. Така успях да се сближа с тях и да ги опозная не само като зрител, но и като колега.
– Няколко години преди да кандидатствате в академията споделяте в друго интервю, че сте преминали през хранително разстройство. Какво послание бихте отправили на момичетата, които в момента се борят с постоянното броене на калории?
– Не бяха никак леки години и доста увреждания си бях причинила… Важно е първо да уважават телата си и да не обръщат внимание на коментарите на другите. Няма универсално правило, че всички трябва да бъдат слаби или да изглеждат по определен начин. Второ,
не трябва да се стресират от понятието „диета“.
Могат да се наслаждават на храната, стига да я комбинират правилно и да включат и малко спорт в ежедневието си. Трябва да обичат себе си, особено по време на пубертета, когато саморазрушителните мисли могат да бъдат особено силни. Подкрепата и разбирането от родителите също са от решаващо значение в тези моменти, като упреците трябва да се заменят с приемане и подкрепа.
От книгите и личния опит знам, че част от външния ни вид е генетично предопределен. Някои хора имат по-закръглени форми, докато други могат да ядат всичко и да останат слаби.
Важно е да приемем себе си такива, каквито сме.
Един добър психолог може да помогне в този процес, но най-важното е да се стремим към баланс и да не прекаляваме с нищо.
Наскоро попаднах на страхотен съвет от инструкторката Руми Илиева, който гласеше: „Ако ви се яде бисквита, по-добре просто я изяжте, вместо да се борите с мисълта за нея. Ако се опитате да я замените с други храни, има риск да приемете повече калории, отколкото е необходимо.“
– В днешното забързано време често забравяме да си дадем почивка и да се изключим за малко. Какво мислите за емоционалното прегаряне, популярно като burn-out?
– Прегряването е почти неизбежно особено когато живееш в голям град. Наскоро обсъждахме с приятели как в някои северни държави вече е въведена четиридневната работна седмица, именно заради този масов проблем. Въздухът, който дишаме, храната, която консумираме, и ежедневният стрес допринасят за това усещане на постоянна умора.
Бърнаутът е бива да се неглижира. Той е сериозен проблем, който може да доведе до тежки депресии и състояния, изискващи продължителен период на възстановяване. Затова е от съществено значение да се говори открито по темата.
Трябва да обръщаме повече внимание на психичното си здраве и да полагаме грижи за себе си. В крайна сметка всички сме за малко на земята, затова е важното как живеем тук и сега. Трябва да се обичаме повече и да намираме време за себе си.
– А как всъщност вие се справяте със стреса в това натоварено ежедневие?
– Аз съм склонна към прегаряне. Мисля, че жените като цяло сме по-уязвими в това отношение, защото често жонглираме с много отговорности. Особено, ако си майка и работещ човек, цялата логистика на дома и семейството тежи върху теб.
За да се справя със стреса, си създадох малък ритуал. В кооперацията, в която живея, имаше запуснат двор, като много други в София. Започнах сама да го разчиствам, а след това съседите се включиха и заедно успяхме да го реставрираме добре. То е място, изолирано от градския шум, и с времето се превърна в наш малък оазис.
Независимо колко съм заета, когато се прибера, сядам в двора за десетина минути. Това време е изключително важно за мен, защото денят ми не свършва с края на работния ден – като майка, ангажиментите продължават и след това.
– До каква степен е важна комуникацията в едно семейство и каква е основната роля на един родител според вас?
– Според мен основната роля на родителя е да показва на детето си, че го обича и че го подкрепя, че винаги ще бъде до него, когато има нужда. Особено в пубертета, когато децата преминават през големи промени, е важно да усещат това разбиране.
Второто ми дете в момента преминава през тази възраст. По време на този етап, децата често се отдръпват и предпочитат да прекарват време сами. Но е важно да знаят, че ти си там за тях. Понякога просто почуквам на вратата и питам: „Имаш ли нужда от нещо?“ Обикновено отговорът е „не“, но винаги добавям:
„Добре, да знаеш, че съм тук.“
– Участвате в детската филхармонична програма „Фортисимо Фамилия“. Каква роля играе музиката в живота ви и какъв е най-яркият спомен от работата ви с децата?
– През последните години не съм имала възможност да работя с „Фортисимо Фамилия“, но тя
ще остане завинаги татуирана на сърцето ми.
Работата ми с музикантите от Софийската филхармония и културните влияния, които съм усвоила са незаменима част от мен.
Много ми е приятно да виждам как деца, включително и новородени, посещават концертите. Преди пет години над 60 хиляди деца са посетили Зала „България“, за да слушат класическа музика. Това е голям успех. Радвам се, че Софийската филхармония припозна тази програмата и продължава да организира месечни концерти за деца. Това е истинско постижение и заслужава аплодисменти.
– Септември е. Започва нов театрален сезон. Къде можем да ви гледаме освен на малкия екран?
В момента репетираме спектакъла „Медея“ с режисьор Деклан Донелан, в който главната роля изпълнява Радина Кърджилова. Премиерата е на 9 и 10 октомври 2024 г. През ноември ще започнем репетиции и на нов спектакъл с Тимофей Кулябин – „Хеда Габлер“. Първоначалните ни срещи с него са доста обещаващи и проектът изглежда много интересен. Премиерата му е насрочена за края на януари.
Това не е първият път, в който работя с Тимофей Кулябин. Не много отдавна изкарахме спектакъла „Нора“, който предлага модерна дисекция на много социални теми. Можете все още да го гледате на голяма сцена през ноември в Народния театър.
Този месец новият сезон започва с две премиерни заглавия, поставени на камерните сцени, в които не участвам – „Съзвездия“ и „Бебе на борда“.
