Някога замисляли ли сте се колко време на ден прекарвате пред екрани – независимо дали е монитор на компютър, дисплей на телефон или телевизор? Екраните са неизменна част от съвремието ни и като такива са компонент и от ежедневието на децата.

„Днешните деца не знаят как да си играят“, „Оставете малко тези телефони“ често може да чуете да казва някоя баба. Най-вероятно обаче те не разбират колко е трудно това, когато от бебешка възраст си израснал с телефон в ръка.

Телефонът – съвременният биберон

Неведнъж съм ставала свидетел на ситуации, в които след като родителят не може да се справи с плачещото или мрънкащото си дете, или казано по друг начин „не му се занимава“ с него в момента, просто му дава телефон. Така то се забавлява самò, плачът мигновено спира и най-лесно откланяш вниманието на детето. Вместо да го залъжеш с биберон или друга играчка, му предоставяш огромния дигитален свят, събран в ръцете му. Защо обаче това да е проблем, ако е в помощ на родителите?

Времената се променят и детството също…

Темата за екраните и децата е безкрайна. Какви обаче са здравословните и психологически ефекти върху най-малките и възможно ли е да съществува съвременно НЕекранно детство?

По темата си поговорихме с Александрина Георгиева – основател на Фондация “Offline Kids“ и сертифициран обучител по дигитално благосъстояние.

По образование тя е програмист, но покрай появата на първото ѝ дете започва да се замисля как технологиите ни помагат за много неща, но в контекста на децата – те може би трябва да почакат. Посвещава се на каузата

„децата да имат едно пълноценно и нормално развиващо се детство,

в което приоритет да са пръчките, локвите, скъсаните дрехи и широките усмивки“ и активно работи за това вече над 7 години. С леко съжаление тя казва, че масовото децата си стоят вкъщи, непознавайки дори съседчетата си и единственото, което правят е да са пред екраните.

„Четейки по темата осъзнах пред какво предизвикателство сме изправени като родители. Проблемът не е толкова, че децата използват екрани, а че ги използват от твърде рано, твърде много и консумират съдържание, което не е подходящо за тях“, казва тя.

Какво казват статистиките?

Масово световни организации и специалисти алармират, че в бебешка възраст не се препоръчва никакво екранно време, но скорошни проучвания в България показват, че около 40% от децата в тази възраст използват Tik Tok и

средното време на бебе пред смартфон е два часа и половина на ден.

„Бебешкият период е наричан критичен, защото мозъкът се развива със светкавична скорост, както никога след това в живота на човек“, обяснява Алекс. И продължава: „Последствията от това оставяне пред екраните може да има много негативни огражения. Ето само няколко: масово очни лекари съобщават за покачване на броя на децата с късогледство. Също така от физически неразположения, болки в тялото и изкривявания, през много сериозни проблеми с концентрацията, което си проличава силно в училищна възраст, емоционален дисбаланс – децата са лакатушат между различни настроения, та чак до силно пристрастяващ ефект на дигиталните устройства.

Най-притеснителното е, че има покачване на случаите на деца с аутизъм“.

Алекс ни обяснява как факторите за това са много и учените все още нямат еднозначен отговор защо се случва, но една от най-възможните хипотези е, че се нарушава качеството на детския сън и се забавя развитието на мозъка. Един от факторите за това са именно екраните.

Големият въпрос, който стои пред всички възрастни заобиколени от малчугани тогава е „Какво е необходимо да се предприеме и какъв е правилният подход?“.

Съвети

„Притесняваме се, но с децата понякога не можеш да излезеш на глава“, казва майка пред екипа на БНТ в репортаж по темата. Това обаче не е съвсем вярно. Фондация “Offline Kids“ например са разработили специална стратегия как най-ефективно да говорим с децата си за екраните. Разбира се случаят на всяко дете е строго индивидуален, но все пак

има общи препоръки, които специалистите дават.

В бебешка възраст – до две, в най-добрия случай и до три години, не се препоръчват никакви екрани, освен видео разговор с близки хора. Има изследвания, които показват, че детския мозък реагира по различен начин към видео връзката, защото тогава има разговор, разказва още Алекс.

„При по-големите деца абсолютния максимум е час на ден.

Личното ми мнение е, че колкото по-малко е и колкото по-късно се въведе екранното време толкова по-добре“.

Разбира се много важен е и контекстът на гледането. При по-малките деца за полза от екраните може да говорим, само когато гледат заедно с възрастен. Важно е и детето да бъде въвлечено в разговор за това какво се случва на екрана, за да може той да бъде само помощно преживяване.

Алекс ни разказва колко важно е и поставянето на ясни граници, с които детето да свикне. Като това колко точно му е позволено да гледа, по кое време на деня и какво съдържание. „Когато децата имат ясни граници се адаптират към тях и всичко става много по-лесно“, разказва тя.

Важно е да се гледа и препоръчителното възрастово ограничение

на различното съдържание. Tik Tok например се препоръчва за деца над 13 г., а масове е използван от малчугани дори под 2 години.

От личния си опит Алекс казва, че щом веднъж родителят реши да отгледа децата си без екрани винаги се намира решение на ситуациите, в които иначе би прибегнал до някакво електронно устройство.

Ключово е и децата да растат в безопасна и домашна атмосфера, без екранни разсейвания и да изградят умения за самостоятелна игра. Изборът на играчки също е значение. „Той трябва да е воден първо от възрастта и интересите на детето“, споделя още Алекс. Тя разказва колко по-подходящи са отворените играчки – сглобяеми, лего или пъзели. Те едновременно развиват креативността и сякаш никога не омръзват.

Логичен въпрос е обаче какво се случва, когато ние ограничаваме екранното време на децата си вкъщи, но навън, в детската градина и

почти навсякъде те са заобиколени от екрани.

Можем да направим това, което зависи от нас – да избираме ресторанти с детски кътове и без екрани, например. „В момента е малко трудно, особено в детските градини, но когато родителите започнат да го поставят като приоритет и да алармират за този проблем в детските заведения, те ще бъдат принудени да махнат екраните“, твърди Алекс.

Каквито и препоръки да дадем обаче в крайна сметка основната отговорност остава в ръцете на родителите. Ако ние самите не можем да се ограничим няма как да очакваме децата ни да го правят. Ако ние сме тези, които предоставяме екрани на невръстните си деца трябва да сме наясно за последствията. Нещо, което за момент може да улесни нашия живот, или за което изобщо няма да си дадем сметка,

може да навреди на децата ни дългосрочно.

Може би е време като общество да заговорим за този проблем.

Не е клише да искаме да върнем детството, каквото е било преди 30 години. Няма нужда да е същото, няма и как да е. Но ако успеем да запазим най-хубавото от него и го съчетаем с най-хубавото от съвремието ни – след време днешните пораснали деца ще имат по какво да изпитват носталгия.