Великденският заек е един от най-разпространените символи на Великден.
Традицията произлиза от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре – от нейното име идва названието на английският католически празник Истър, Великден. Тогава се е провеждал
ритуален лов на зайци.
Сега той е все още част от великденския празник, но никои не го възприема като свещенодействие. В католическите страни децата вярват, че ако бъдат послушни,
великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.
Вероятно това поверие произлиза от немска приказна легенда, според която великденският заек някога бил
голяма красива птица, принадлежаща на една богиня.
Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
В древните ритуали и вярвания извън Европа
заекът се свързал с Луната и нейните цикли.
В символиката на ацтеките например Луната представлява заек. В Китай на празника на Луната се приготвяли фигури от бели зайци. Според митологията на американските индианци пък в заека се криел могъщ шаман.
За първи път започнали да правят фигурки на великденски зайци от захар и шоколад
през XVIII век в Германия.
В католическите страни има традиция да се правят кошнички, в които да се поставят шоколадов заек, бонбони и шарени яйца. Този празничен обичай явно се оказва доста привлекателен и за православните народи. До ден днешен шоколадовите зайци, яйца или сладки са едни от най-разпространените символи на празника и любимо лакомство за малки и големи.
