Култовият хорър филм „Носферату“ ще се прероди в нов филм от режисьора на „Фарът“ („The Lighthouse“) Робърт Егърс, който вече работи по нова версия на лентата. Лили-Роуз Деп и Бил Скарсгард ще влязат в двете главни роли в предстоящия му филм.
„Вампирът Носферату“ е готически разказ за обсебването на трансилвански вампир от Елън – млада жена, която току-що се е омъжила. Робърт Егърс е сценарист, режисьор и продуцент на новата адаптация, подготвяна от 2017 г.
Дългоочакваната екранизация на „Вампирът Носферату“
на Робърт Егърс бавно придобива форма. Американският режисьор е известен с филми като „Вещицата“, „Фарът“ и неотдавнашния „Викингът“. Макар първоначално да се смяташе, че Хари Стайлс и Аня Тейлър-Джой (която вече е работила с режисьора във „Вещицата“ и във „Викингът“) ще се превъплътят в ролята на известния вампир и красивата му съпруга, по последни новини, този път той се спира на дъщерята на Джони Деп – Лили-Роуз Деп („Верен мъж“, „Планетариум“) и Бил Скарсгард ( „То“).
Кинокласика за вампири
Историята на тази неостаряваща класика започва през 1922 г., режисирана от Фридрих Мурнау. За своя „Носферату“ Муранау се опира на романа „Дракула“ на Брам Стокър. Разлика с романа се наблюдава в някои подробности, например вампирът става Носферату, а „граф Дракула“ става „граф Орлок“.
Не само на драматургично ниво филмът
претърпвява промени. Това, което го прави наистина забележителен са сценографските изразни средства, които Мурнау използва, силно вдъхновни от естетиката на експресионизма.
В „Носферату“ се наблюдават фантастични и почти халюцининаторни ефекти, които не се дължат толкова на работата на камерата, колкото на силно театрализараната атмосфера във филма – на
декорите, изкуственото осветление, преувеличените жестовете
и актьорската игра. Всички тези критерии нареждат „Носферату“ сред един от първите представители на жанра „хорър“. Този и филми като „Кабинетът на Доктор Калигари“ на Робърт Виене и „От здрач до полунощ“ на Ернст Дойч, поставят основите на експресионизма в киното. Филми, които още веднъж затвърждават витаещия все още във въздуха ужас от войната и маркират цяло едно поколение, което ще остане завинаги белязано от този ужас.
Датиращият от 1922 г. „Носферату“ още веднъж
затвърждава твърдението, че филмите не се делят на нови и стари, а на добри и лоши, именно защото това е третият най-добре рецензиран филм на ужасите за всички времена.
През 1979 г. Вернер Херцог прави римейк на филма с участието на Клаус Кински и Изабел Аджани, който със сигурност не отстъпва по избор на актьори за главните роли.
Трябва да поздравим и Робърт Егърс за избора на актьори, но дали римейка му ще се впише в съвременните разбирания за вампири, или ще остане бегъл опит за имитаця на Мурнауовата класика, предстои да разберем.
