Фотографът Валерий Пощаров представя трогателната си изложба, озаглавена „Баща и син“.

Портрети, на пръв поглед съвсем обикновени, съдържат цял един живот. Бащи, изплетени от емоции и чувства. Синове, които вероятно в юношеството си са се противили на своите родители, а в последствие взели занаята на бащите си.

„Като баща на две малки момчета, които с всеки изминал ден стават все по-големи, осъзнах колко бързо ще дойде времето, когато няма да се нуждаят от мен, за да ги водя на училище, държейки ги здраво за ръце“, обяснява фотографът Пощаров.

Той започва серията фотографии, след като прави портрет на своя баща и дядо си. После прави портрети и на други бащи и техните пораснали синове.

Държането за ръце се превърна в начин да се обединим в нещо, което неволно е било разделено.

„Докато позираха, бащите и синовете се държаха за ръце за първи път от години, понякога от десетилетия. Този акт на интимност се превърна в основна цел на проекта, а снимките бяха само обикновено свидетелство за отдавна неизказаната любов между мъжете. Тази необичайна форма на фотография с участие разкри много важни аспекти на отношенията между баща и син, тяхната уязвимост и различните нива на взаимодействие и приемане“.

Портретите са комбинация от случайни срещи на Пощаров с бащи и синове, докато пътува из България, и предварително уговорени фотосесии.

Фотографът често използва Facebook общности, които привличат интереса му, за да се свърже и да попита дали мъжете биха желали да позират.

„От момента, в който пуснем ръката на баща си до момента, в който имаме смелостта да я поемем отново, минават десетилетия“,

казва Пощаров пред „Свободна Европа“.

Той разказва, че

често молбата мъжете да хванат ръцете си предизвиква шок.

След шока идва неловкост, при която синът обикновено пръв се отдръпва от отдавна забравената постъпка.

„Трудно е да посегнеш към ръката на баща си, защото ние, като мъже, се опитваме да покажем нашата собствена версия на себе си“,

добавя фотографът.

„Това е част от играта на израстването“, казва Пощаров.

„Да излезем пред света и да създадем собствената си идентичност. Но след това да се върнем напълно пораснали и да разпознаем откъде идваме и кои сме, като част от нещо по-голямо. Това е предизвикателство за всички нас“.

„За мен бащата е нещо, което надхвърля личния семеен кръг.

Бащата е символ на идентичност и всички ние по някакъв начин се стремим да изградим тази идентичност“, казва още Пощаров.

През април поредицата на Пощаров получи наградата на журито на наградите Lensculture Portrait Awards за 2023 г. Сега той иска да разшири проекта и извън България и първата му цел е Грузия. Може да се запознаете по-подробно с творчеството на Валерий Пощаров тук. 

Четете още:

Проф. Вихрони Попнеделев завихря живота на цяло село

Откриха изложба на легендарните автобуси „Чавдар“ в Ботевград (ВИДЕО)

Ремонтират единственото у нас и на Балканите училище за каменоделци