Йерусалим, Ганг, Сантяго, Мека, планината Кайлаш, храмовете на Шикоку, Ватикана. По света има няколко поклонически дестинации, които всяка година се посещават от хиляди вярващи.
За будистите 88-те храма на Шикоку са свещена дестинация, разположени по хиляда километров път. Върхът на планината Кайлаш в Тибет е изпитание за тръгналите да дирят духовното. Изворът на река Ганг в Индия пък се достига от повече от 10 милиона души всяка година. Поклонението в Мека е мисия за всеки силно вярващ мюсюлманин, което трябва да се осъществи поне веднъж в живота. А пътят до Йерусалим, където се вярва, че всички религии живеят в мир, минава през Пътя на страданието, за да стигне вяващият до Божи гроб.
Безброи са причините, които подтикват християни, мюсюлмани, евреи, будисти, хора с приключенски дух или такива, чийто живот ги е поставил на кръстопът, да поемат на път.
Днес Артпортал избира да разкаже на вас, нашите читатели, за Камино де Сантяго. Религиозният път има няколко маршрута, като най-известеният, смятам за „автентичен“, е френският.
За Ел Камино са необходими месеци, макар че все по-често хора от различни краища на света, го правят на етапи и за различни периоди от време. Пътят започва от Франция, минава през Пиренеите и прекосява цяла Испания. Крайната точка е катедралата в Сантяго де Компостела, където се смята, че са положени мощите на Свети Якоб. Оригиналният маршрут от Франция е дълъг 800 километра.
Има хора, които избират да вървят от Португалия, има маршрут от Барселона, например. Има маршрути от други точки в Европа.
Пътят съществува от повече от хиляда години, а през Средновековието заедно с походите до гроба на свети Петър в Рим и до Божи гроб в Йерусалим се превръща в
едно от трите най-важни религиозни поклонения.
Маршрутът в северната част на Испания преминава през редица малки и по-големи живописни градчета и селца. През годините местните са свикнали с пилигримите с големи раници, окичени със символите на Сантяго.
Жълтата стрелка и мидата са символите по пътя.
Ако застанете на централната търговска улица в Леон, например, ще започнете да забелязвате и различавате кои от обикновените туристи са пилигрими и кои не.
Богомолците, тръгнали по пътя, носят по себе си мида или стикер на мида. Вярва се, че тя лекува болки, носи късмет на всеки, кoйто я притежава, има и магическа стойност.
Мидата, придобита на Ел Камино или събрана от брега на океана при нос Финистере („краят на света”), пази вярващите здрави до края.
Духовното преживяване „Ваклуш“
В испанския град Леон и околностите му поклониците намират отмора в многото „хижи“, където получават легло и вкусна храна. Асторга например, също разположено по „Пътя на душата“, предлага почивка, съчетана с интересни културни отбивки като Епископския дворец, проектиран от каталунския архитект Антони Гауди.
В една от т.нар. хижи срещам
Миша от Швейцария. Усмихнат мъж на средна възраст и побеляла брада и бодър дух.
Миша е тръгнал да върви по Ел Камино преди 40 дни, към деня на нашия разговор, който се състои в седмицата след католическия Великден.
Причините, както за много други, са лични. Швейцарецът, който работи в развъдник за диви животни, разказва за претърпяна катастрофа, след която сяда в инвалидна количка. Противно на очакванията, докторите му казват, че ходенето за в бъдеще ще е трудно, дори невъзможно за него.
Миша не е съгласен. Мъжът приготвя 20-литрова раница и тръгва към Сантяго. В някои от дните казва, че върви по 30 километра. Смее се и изглежда щастлив и благодарен.
Говорим си за хората, които среща по пътя.
В хижата, в която е отседнал, има авантюристи от Мексико и от Тайланд.
Прави впечатление, че в последните няколко години пътят на Сантяго е добил сериозна популярност в Азия.
Миша се ядосва на „тълпите“ от китайски поклоници, които понякога се държали досъщ като туристите, които всеки е виждал да се събират на купчини с фотоапарати пред статуи и музеи из Европа.
Мъжът иска да е сам по пътя с мислите си.
Във Валверде де ла Вирхен се срещаме и с представители на евангелистка общност, чиято къща е разположена на пътя за Сантяго. Обитателите ѝ разказват как не минава ден, особено в месеците май-юни, в който да не виждат поклоници.
Една от смешните истории, за които в къщата си спомнят, е от тяхно събрание. Докато обсъждали важни въпроси в къщата влязла група чужденци с щеки, раници и туристически обувки. Богомолците били почерпени с домашно приготвени вкусотии и отпратени по живо по здраво.
Освен от вярващи, всяка година по Ел Камино търкат обивки и много приключенци, търсещи вдъхновение и авантюри.
Възможностите за преминаването на маршрута също непрекъснато се увеличават. Освен пеша, с велосипед е другият най-популярен начин за достигане до катедралата в Сантяго.
