НАДЕЖДА ПОПОВА
ИВАЙЛА ВЕЛЕВА
Усмихнат мъдрец. Сърцат. Обаятелен по онзи философски начин, с който влиза под кожата на всеки персонаж като у дома си. Такъв бе Джон Малкович на срещата си с artportal.news – единствената българска медия, успяла да сподели над час от времето на актьора по време на престоя му в София за спектакъла „В самотата на памуковите полета“. Среща, превърнала се в емоционално интервю за театъра като катарзисно преживяване, кризите по света, впечатленията му от България и предстоящото му завръщане за „Варненско лято“.
Беше февруари и любовта все още бе във въздуха, както проповядва маркетинг индустрията на Свети Валентин.
Над 2000 души чакаха да излязат от захаросания балон на празника и да влязат в афтърпартито на реалността с Джон Малкович.
на сцената на Народен театър. Три поредни вечери на брутална емоционална голота. И изпълнени с психологически капани диалози между холивудския ас и партньорката му – хипнотичната Ингеборга Дапкунайте. Игра в реално време с живота и смъртта. С желанието в различните му демонични форми. И камера, която следи безпощадно всеки детайл от уязвимия в глада си Клиент и доминантният в манипулативността си Дилър.
Как така билети за театър на цената на средностатистическа заплата свършват за 30 минути?
Режисираната от Тимофей Кулябин постановка бързо излекува пандемията на битовите сметки по нашенски. Замени я с плах, но осезаем патриотизъм, че София стартира своята културна 2023 г. като притегателен център за глобални чудовищни таланти като Малкович и Дапкунайте.
„Театърът е жив и свободен, филмите са мъртви и пластмасови, защото са завършени.“ Това сподели Малкович пред Ивайла Велева (мениджър съдържание на стрийминг платформата 7arts.bg) в ексклузивно интервю за artportal.news. Срещата им се превърна в задълбочен личен разговор за киното, театъра, актьорството и кризите, през които преминават културата и човечеството като цяло.
Малкович уточни, че думите му за театъра и киното не са критика, а по-скоро „разпознаване на формата“ на съответното изкуство. За холивудския актьор
театърът е катарзисно, пречистващо преживяване, а киното – бързооборотно развлечение.
Чувства се в свои води и на сцена, и на снимачен сет, но предпочита органичния, непрекъснато променящ се процес в театралната игра. „С това съм израснал. С театъра. Той също има форма и концепция, разбира се, но те са органични, непрекъснато променящи се“, обясни звездата от „Новият папа“ на Сорентино. „Това е все едно да си пианист, но да станеш популярен като саксофонист. Говорим все за музика. Но да четеш музиката ще ти помогне да свириш добре и на двата инструмента, особено ако свириш по слух.
Актьорството е свирене по слух.
Театърът е доста по-креативен от киното.“
С тембър, който може да закове блуждаещ ум или оса от дистанция, Малкович казва, че лошата постановка е по-голямо бедствие за зрителя от лошия филм: „Няма културно преживяване при лоша постановка.“
Разсъждавайки за черната серия от глобална пандемия, войната в Украйна и земетресенията в Турция, актьорът е лаконичен: „Времената са трудни. Повечето световни лидери не блестят с умения. Глупостта зад логистичните им решения превърна пътуването по време на ковид в абсолютен кошмар. А аз работих доста в този период“.
И добави, че е прослушал лично всичките си приятели в Турция след опустошителния трус през февруари. Те са добре. Актьорът не скри изумлението си, че в такъв силно сеизмичен район близките му плащат земетръсни такси и се предполага, че вдигайки една сграда строителите взимат сериозни мерки за защита срещу бедствия.
Но природата решава последна.
Как се отразяват глобалните конфликти на изкуството му? „Мисля, че усещаме последствията, когато се сблъскаме челно с проблема. Има страхотен стрес сред колегите, повечето от които руснаци, с които си партнирам и в други проекти. Не работя толкова с украинци. Играл съм в Киев. Но повечето ми руски приятели живеят на запад ако не от десетилетия, от много години. Сега има ново изследване за Русия, което касае изтичането на мозъци. И е адски тъжно.“
Преди да дойде в София за „В самотата на памуковите полета“ Малкович играе спектакъла в Атина.
Успява да уважи и рожден ден на приятелка от руски произход в гръцката столица.
„Всичките й сънародници в стаята бяха емигрирали – имаше актьори, композитори, критици, модни дизайнери. Тази интелигенция е принудена да обикаля света без корен и да рестартира живота си някъде“, споделя музата на фотографа Сандро Милър.
На въпрос за кризите, през които преминава човечеството, пък бе категоричен: „Живеем в трудни времена, особено за младите хора“.
Като четвърт хърватин Малкович не намира влияние на произхода си върху развитието му като артист. „Аз съм продукт на времето и средата, в които съм израснал, и всичко това е Америка. В Хърватия
прадедите ми са четвърт французи, четвърт шотландци и половин хървати.
От страна на баба ми мисля, че има и сръбска жилка. Не знам точно. Това никога не е било фактор за мен. Но пък винаги съм си изкарвал чудесно, когато гостувам на Балканите с конкретен проект“, признава Малкович.
Пред artportal.news той сподели за пръв път и новината, че ще се завърне в България още веднъж, но през лятото, за съвместен проект с Виенския филхармоничен оркестър в рамките на фестивала „Варненско лято“. Проектът „Адска комедия: Признанията на един самоубиец“ ще се играе на 23 юли във Фестивален и конгресен център в морската ни столица, а билетите свършиха за по-малко от денонощие.
Спектакълът е базиран на документално описаните преживелици на австриеца Джак Унтервегер,
който попада зад решетките заради серийните покушения над жени. Садистичните изповеди на героя на Малкович жънат успехи по света вече 15 години. „Този проект внесе огромна промяна в живота ми. Всичко започна от една вечеря с диригент в Калифорния, който предложи да направим нещо заедно. Попитах го „Какво например?“. В процеса на разговор стигнахме до три колаборации, в първата от които обиколих света за 5 години, във втората – за две и половина, а в третата си партнирах с най-големите симфонични оркестри в Европа“, разкри той.
Музикалният съпровод като тема в творчеството на Малкович е някак пророчески, защото – извън гостуването си във Варна с „Адска комедия“, той ще прекара известно време в Румъния за снимките на The Yellow Tie.
Филмът разказва за живота на диригента Серджу Чилибидаке.
Лентата ще бъде режисирана от сина на артиста Йоан Чилибидаке. Младата версия на диригента ще бъде изиграна от Рупърт Френд („Вътрешна сигурност“), а Малкович ще скочи в кожата на възрастният Чилибидаке.
Цялото интервю на Джон Малкович за artportal.news гледайте тук:
