100 години от рождението на Георги Баев в галерия „Академия“

Снимка: галерия "Академия"

100 години от рождението на Георги Баев в галерия „Академия“

Снимка: галерия "Академия"
Сподели

Тази година се навършват 100 години от рождението на световно признатия български художник Георги Баев. Оценявайки високо постиженията на живописеца, община Бургас в партньорство с Национална художествена академия организират ретроспективна изложба

„Георги Баев. 100 години от рождението на художника“,

посветена на значимата годишнина. Експозицията ще се открие на 21 март от 18:00 ч. в Галерия „Академия“.

По време на откриването на изложбата Детски хор „Милка Стоева“ при Младежки културен център – Бургас, под диригентството на Мариета Секлемова и Лили Бедросян, клавирен акомпанимент Миглена Славова, ще изпълни

композиции на Петър Льондев, Николай Кауфман и Георги Петков.

Със своята 75-годишна история и днес Детски хор „Милка Стоева“ продължава да прославя страната ни, следвайки традициите, положени от неговия създател Борис Ибришимов и продължени от дългогодишния диригент на състава Милка Стоева.

Роденият в Бургас през 1924 г. Георги Баев е знаково и емблематично име, свързано най-вече с

пейзажната живопис от втората половина на ХХ век.
В „Георги Баев. 100 години от рождението на художника“ са включени 42 творби, които проследяват различни периоди в неговото творчество – от най-ранните графики от 50-те години на ХХ век („Момче“ 1957, „Рисунка“ 1957, „Ателието“), до 60-те години на ХХ век, когато Баев категорично избира живописта за свое творческо верую („Утро“ 1962, „Лодки“ 1963).  Не са пропуснати и творбите „Пролетни нощи“ (1966), „Пране“ и „Край колодрума“ (1967), които професор Аксиния Джурова определя като:
„емблематични за развитието на българското изкуство тогава и днес“.
„В края на 60-те и началото на 70-те Георги Баев се отдалечава от пряко копиране на натурата, ориентира се към абстрактния лиризъм и условността на пейзажния фрагмент („Мрежи“ 1974, „Пейзаж в синьо“ 1975, „Плаж“ 1979).
Към най-зрелия му период спадат 70-те и 80-те години на ХХ век, време на динамична творческа активност. Морето става основна тема в творчеството му. Морският пейзаж на Баев
изпъква сред множеството традиционни интерпретации
Снимка: галерия Кавалет
на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. Платната на Баев създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт“, се цитира в изявление на д-р Людмила Кутиева по повод юбилейната експозиция.
„Изпепеляващата страст, с която Баев работи идва от огнената мощ:
през 1983 г. е подпалено ателието му,
унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността постепенно творбите на Баев стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека. Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическото звучене. Баев вече не рисува лодки и море, небе…, защото с тях е казал това което е необходимо.
Баев е променен: „Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба и то само за седем месеца…Когато съм разгневен и отчаян най-много работя“, споделя той публично.
Тази изложба е и поводът през 1986 г. Георги Баев да стане
носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство.
По-късно е представен в 34-томния речник за изкуство на лондонското издателство „Макмилън“.

Актуално

Избрано за вас