НАСА обяви първите четирима астронавти, които ще се върнат на Луната като част от своята програма Artemis.

Кристина Хамок Кох ще бъде специалист по мисията и първата жена, избрана за лунния вояж

Джеръми Хансен ще изпълнява същата роля. Виктор Глоувър ще бъде пилот  и първият цветнокож човек на такова пътуване. A Рийд Уайзман ще бъде негов командир.

Някои от този екипаж вече са извършили пионерски космически мисии. Кох държи рекорда за

най-дългото непрекъснато прекарване на жена в космоса,

както и беше част от първата изцяло женска космическа „разходка“.

Четиримата бяха избрани от Норман Д. Найт, ръководител на летателните операции на НАСА. Той помогна за обявяването на новия екип, заедно с администратора на НАСА Бил Нелсън, на събитие в тази седмица, съобщават от CNN.

НАСА се надява, че те ще бъдат първите астронавти в програма, която крайна сметка ще кацне на Луната – и след това да я използва като база, за да се отправи към Марс.

Целта на полета на Artemis II,

10-дневно пътуване на 2,3 милиона километра около Луната

и обратно ще демонстрира, че всички животоподдържащи апарати и други системи на Orion ще работят с астронавти на борда в дълбокия космос.

Полетът е планиран за най-рано през 2024 г.

Artemis II ще се подвизава да измине около 10 300 км отвъд далечната страна на Луната, преди да се завърне. Така ще отбележи най-близкото преминаване, което хората са правили до естествения спътник на Земята от Аполо 17 насам, който отведе Джийн Сърнан и Харисън Шмит до Луната през декември 1972 г.

Те бяха последните от 12 астронавти на НАСА, които са ходили на Луната по време на шест мисии на Аполо, започващи през 1969 г. с Нийл Армстронг и Едуин „Бъз“ Олдрин.

Очаква се на най-голямото разстояние от Земята, Artemis II да достигне точка на

повече от 370 000 км,

в сравнение с типичната ниска околоземна орбитална височина на Международната космическа станция, около 420 км над планетата .

Пренесен в околоземна орбита на върха на двустепенната ракета Space Launch System (SLS) на НАСА, екипажът на Artemis II ще практикува ръчни маневри с космическия кораб Orion, преди да прехвърли управлението на капсулата обратно на наземния контрол за по-нататъшни тестове и частта за прелитане около Луната мисията. Изходящото пътуване ще завърши с

обикаляне на Orion около Луната,

след което ще използва гравитацията както на Земята, така и на Луната, за да изпрати космическия кораб на обратен полет без задвижване, който ще продължи около още четири дни, завършвайки с падане в морето.

Ако Artemis II е успешен, НАСА планира да продължи няколко години по-късно с първото кацане на астронавти на Луната на Artemis III, след което да продължи с допълнителни мисии с екипаж около

веднъж годишно.

В сравнение с програмата Apollo, родена от американо-съветската космическа надпревара от епохата на Студената война, Artemis има по-широка основа. Успява да привличе търговски партньори като SpaceX на Илън Мъск и правителствените космически агенции на Канада, Европа и Япония.

Той също така бележи основно пренасочване на амбициите на НАСА за човешки космически полети извън ниската околоземна орбита след десетилетия, фокусирани върху нейните космически совалки и Международната космическа станция.