Иранска звезда, играеща във филм за режима в Иран, триумфира на наградите в Кан.
Деветдесет и девет удара с камшик и присъда затвор очакват Зар Амир Ебрахими през 2008 г., когато тя решава да избяга от Иран.
Единственото престъпление на Ебрахими е изтекъл в публичното пространство запис, който е заснет от бившия партньор на актрисата, в който се вижда как двамата правят секс. Когато записът изтича, Ебрахими, която тогава е известна телевизионна звезда в Иран, е
обвинена в извънбрачни сексуални отношения.
Тя е тормозена, преследвана, изгонена от работата си.
„Загубих кариерата си. Загубих целия си живот. И в един момент се травмирах. Страхувах се да изляза сама на улицата“, казва Ебрахими в едно скорошно интервю. „Властите направиха всичко с мен, за да ме направят още по-безпомощна и да ме накарат да се страхувам още повече. Мисля, че в някакъв момент те искаха да стигна до самоубийство, само и само да се отлъча от това общество“, разказва тя.
Ебрахими, която сега е на 41 години, решава, че няма да търпи повече наказания. Тя бяга в Париж, като бавно прекроява живота си и се приспособява към чуждата култура. Започва работа като детегледачка и ресторантьорка. Оттогава не се е връщала в Иран.
Филмът беше отличен с наградата за най-добра актриса
за иранката Захра Ебрахими на фестивала в Кан.
Сега, 16 години по-късно, иранската звезда отново се появява на световната сцена. Тя участва във филма „Свещеният паяк“ на Али Абаси, където играе журналистка, разследваща сериен убиец, който убива жени и секс работнички в източния ирански град Машхад. На филмовия фестивал в Кан Ебрахими получава награда за най-добра актриса за изпълнението си.
„Иранският режим се е опитал ме накара да замълча“, казва Ебрахими.
„И все пак аз съм тук.“
„Свещеният паяк“, който скоро ще може да бъде гледан в кината е базиран на случая от 2001 г. на Саид Ханаи, който след като признава за престъпленията, е възхваляван като народен герой от екстремистите и десните ирански медии. Филмът е мрачен и сложен портрет на едно иранско общество, в което цари потисничество, женомразство и тлееща несправедливост, „Свещеният паяк“ придобива ново значение след протестите, които обхванаха Иран през последните седмици.
Иран през 2022 година
Общонационалните антиправителствени протести бяха предизвикани от смъртта на 22-годишната Махса Амини, която беше задържана от иранската нравствена полиция. Демонстрациите бяха посрещнати с репресии от страна на силите за сигурност, при които според правозащитни групи са загинали повече от 200 души, включително деца. В градовете по света се проведоха много други протести в знак на солидарност.
Али Абаси и травмата пренесена във филмите
Абаси, който през 2018 г. направи нашумелия трилър „Граница“ и е режисирал епизоди от сериала на HBO „Последните оцелели“, също е ирански емигрант. Той живее в Копенхаген. („Светият паяк“ е датското предложение за „Оскар“ тази година.) Той е разтърсен от реакцията на убийствата на Ханаи – наречени от местните медии „убийствата на паяка“ – и вижда в религиозния център Машхад сенките на жанра филм ноар. Там, казва той, е отразена двойствеността на иранското общество, в което мъжете извършват поклоннически пътувания през деня, а през нощта са на лов за наркотици и проститутки.
Първоначално Абаси се опитва да заснеме филма в Иран, но не успява да получи разрешение. Вместо това той го снима в Йордания. По това време Ебрахими вече е възстановила позициите си в европейската филмова индустрия и работи на различни позиции. Първоначално тя е кастинг режисьор на филма, но Абаси Ебрахими моли тя да изиграе главната роля.
„Ако има човек, за когото с чиста съвест мога да кажа, че е събиртелн образ на иранските жени, ярък представител на тежкото положение и проблемите, и който е възкръснал от пепелта, мисля, че това е Зар“, казва Абаси. „В играта ѝ има нещо лично, има по-големи сили от факта, че тя е невероятна актриса.“
„Свещеният паяк“, който Абаси нарича „първият персийски ноар“, не се плаши от насилието във фикционалната си история. Просто защото познава нещо по-страшно: реалността в Иран. Критиците го сравняват с филма „Зодиак“ на Дейвид Финчър. Една от жертвите е удушена от хиджаба си. Хиджабът е част от задължителния за жените дрескод в Иран и се превърна в силен политически символ след смъртта на Амини, която беше арестувана за нарушаване на правилата за носене на хиджаб.
„Един от приятелски настроените към режима журналисти ме попита в Кан: „Защо настоявам да показвам всичко толкова черно?“ – споделя Абаси. „Ако погледнете какво се случва на улицата в момента в Иран, не мисля, че филмът ми е черна картина на Иран. Той е може би е дори твърде оптимистичен, защото в нашия филм никой не разбива черепа на никого с палка.“
Героинята на иранската звезда Ебрахими във филма, Рахими, е измислена. Но като жена, която търси справедливост в едно контролирано от мъже и сексуално потиснато общество, тя е смел герой, който отразява както настоящите турболенции в Иран, така и собствения път на Ебрахими. За Ебрахими „Свещеният паяк“ представлява кулминацията на едно дълго пътуване:
„В този герой канализирах собствения си житейски опит“. Никога не съм се възприемалa като жертва, но в някакъв момент мисля, че всички сме жертви на тази система, на този начин на мислене.“
В свое изказване иранската звезда, тя споделя надежда за бъдещето за родината си:
Това, което се случва в Иран, е революция, а „Свещеният паяк“ носи послание: „Вече не можете да ни контролирате“
