Без значение от точната дата на астрономическата пролет, в българските фолклорни вярвания, предвестник за началото й е първият ден на месец март или както е известно от фолклора – баба Марта. Десетки години вече традицията

да подариш мартеница в усукани бели и червени конци на близките си, е обещание за здраве и благоденствие.

Историята за това датира още от древното езичество, свързано с всички земеделски култове към природата.

В началото на месец март, подобен обичай е разпространен и в други държави от Балканския полуостров,

особено популярна е мартеницата в Румъния и Молдова, където се нарича мърцишор

С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричат мартеничката – мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

Като всяко нещо с определена кодова символика, цветовете, които се използват за направата на мартеници имат особено значение –

червеното е равнозначно на кръвта и живота, бялото – на чистотата и щастието

Първоначално белият цвят е бил олицетворение на мъжкото начало, правела се е препратка с Христос. Червения цвят се е свързвал с женското начало или още зачеването и раждането. Не случайно в миналото женските сватбени носии са били червени. Някои мартеници

съчетават и други цветове, като например – синият, свързан с небето и водата; зеленият – на плодородието и възраждането.

Любопитно е да се проследи спецификата на разказите, фолклора и хумора, свързани с променливото настроение на баба Марта, което оказва влияние и на времето през месец март. В миналото българите вярвали, че когато баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от

традициите и обичаите за 1 март и за месеца в цялост, са посветени на умилостивяването на баба Марта.

Поверието гласи, че на 1 март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в

края на февруари семействата почиствали домовете си старателно.

Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва баба Марта и ще предизвика благосклонността й към къщата и нейните обитатели.

В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живяли по нашите земи и

закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести.

Другата теория пък ни  отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата. Макар и сами по себе си различни,

преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил известие от сестра си Хуба под формата на бял конец,

привързан към крака на птица. По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се смята, че произлиза и съвременната традиция.

Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най–емблематичните и обичани символи на България. Бяло–червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.