Наричат я царицата на цветята. Тя е роза. Красива, ароматна, разноцветна, но и с бодли. С това уникално цвете могат да се произведат хиляди продукти – от прекрасния мирис – парфюми, от полезните свойства – козметика, от вкусната нотка – сладко и напитки.
Първата музейна експозиция за казанлъшката роза е открита през 1967 г., а през 1969 г. тя прераства в Музей на розата, който е уникален в световен мащаб. Днес той е средище за много български и чуждестранни туристи, а в него откриваме интересни факти за розата като символ, като продукт и като вдъхновение.
Сред най-забележителните експонати са тези, свързани с развитието на розопроизводство и с търговията на розово масло. Един такъв е първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло, създадена през 1907 г. от Христо Яръмов. Той е немски възпитаник, химик и изследовател. По онова време розовото масло е било основно препитание за много хора, затова са се появили и много
опити за фалшифицирането му.
Добавяли са се само няколко капки от есенцията на розата и се е използвало маслото на други цветя със силен аромат, за да се създаде по-голямо количество с по-малко цветове. Яръмов се е борил именно срещу това и с лабораторията, която е създал е разпознавал фалшификатите.
А как розата е стигнала до България?
Това цвете е пренесено у нас от Индия през Персия, Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, царицата на цветята намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина. Интересен факт е, че корените на розата достигат до 5- 7 метра дълбочина.
Чували ли сте за думата конкума?
Това е съд за съхранение на розово масло. Другото по-известно наименование е мускалче – шишенце от стъкло или метал. Със сигурност тях ги свързваме и с Бай Ганьо – героят на Алеко Константинов, който също е искал да продава с хитрост есенцията от розите. Тук има и розоварни – съдовете, чрез които се създава течното злато – есенцията на розата.
Розовото масло, произведено у нас, е вечно, не се разваля, остава трайно през годините, когато не е примесено с други цветни масла. А защо само у нас? Защото съчетанието на почвите и климат допринасят за това и е специфично за етерично- маслени култури производство. Това е типично за района на Казанлък и Карлово. Наименованието роза Дамасцена идва от Дамаск, защото се смята, че родината на маслодайната роза е от Сирия. Българското розово масло
печели златни медали на световните изложения
във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893).
В Музея на розата можете да се насладите и на гостуващи изложби. Цветето има важно място и във фолклора ни – в самите шевици на народните ни носии са вплетени различни бродерии на розовото злато. Символът на розата у нас е национален – тя дори има и християнско наследство, защото често се изобразява на иконите на Св. Богородица, което се свързва с идеята за невинността и обичта в религиозната култура. Също така и на олтарите в църквите.
Празникът на розата всяка година се организира през първия уикенд на юни. Можете да се насладите на процеса на розобера, на аромата на цвета и да видите красиви българи в носии, които се грижат за розовия цвят.
А съвсем скоро „Дом на розата“, посветен на знаковата за България Долина на розите, ще бъде изграден и в София. Той ще представя историята и богатството на Розовата долина на местните и чуждестранните туристи.
