„Копелия“

Франц е привлечен от красивата Копелия – дъщеря на Д-р Коппелий. Годеницата му Сванилда решава да се промъкне в къщата на доктора и разбира, че Копелия е една от няколкото

механични кукли с реалистичен размер,

създадени от Коппелий. Той отвлича Франц, за да го превърне в човешка жертва и по този начин да даде възможност на Копелия да оживее. Ще успее ли Сванилда да спаси своя любим? Потопи се в една очарователна история за любов, пакости и механични кукли. Класиката от репертоара на Кралския балет, създадена по хореография на основателката на Кралския балет, Дам Нинет де Валоа.

Гледай „Копелия“ тук.

„Фредерик Аштън“

Макар че през кариерата си е създал повече от 100 балета, Фредерик Аштън не се е повтарял. От пълнометражните разкази до малките па де дьо – всяко негово произведение е уникално по замисъл, реализирано в стил, неповторимо подходящ за конкретната история, музиката и танцьорите, за които е създадено. И все пак, въпреки

прецизността на хореографията му,

всеки танцьор в ролята на Аштън може да намери своя уникален път през нея, създавайки интерпретация, която е не само вярна, но и лична. Да вземем например Маргарита – роля, създадена за Марго Фонтейн през 1963 г. и първоначално предназначена само за нея. Но ролята се оказва перфектният начин за тази много различна танцьорка Зенаида Яновски да се сбогува с Кралския балет след 23 години работа в трупата. Прочутите интерпретаторски способности на Яновски създават Маргарита, която е

бляскава куртизанка, но и достатъчно уязвима,

за да бъде напълно правдоподобна страстта ѝ към Арманд – с гост-изпълнителя Роберто Боле в ролята, първоначално създадена за Нуреев. Принудително разделени от бащата на Арманд – Кристофър Сондърс в роля с минимални, но силни жестове – мъчителната раздяла на двойката води до опустошителна финална сцена на смъртното легло на Маргарита. Изпълнение с такава емоционална наситеност изглежда подходящо да увенчае една прекрасна кариера в трупата, по време на която Яновски се изяви не само в наследствени роли като Силвия и Манон, но и в класически роли като Одета/Одилия в „Лебедово езеро“.

Гледай „Фредерик Аштън“ тук.

„Шопениана“

Продукцията въвлича зрителите в мечтата на човека за красота. В танца е заложен стремежа към хармонията и извисяването над дребните и мимолетни преживявания. Хореографът Михаил Фокин, вдъхновен от музиката на Шопен създава спектакъл, признат за безспорна класика от зората на ХХ век. В него той се завръща към корените на балетното изкуство, за да напомни на своите съвременници за непреходната му ценност. Продукцията е на Държавна опера Стара Загора.

Гледай „Шопениана“ тук.

„Лебедово езеро“

Старозагорската опера появата на това заглавие в репертоарния афиш, е истинско събитие и предизвикателство, както за постановъчния екип, за артистичния състав, така и за старозагорската публика – доказан почитател на класическия балет, отдавна зажадняла за подобна културна сензация. Примабалерината, педагог и хореограф, настоящ ръководител на многонационалната балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова поставя „Лебедово езеро“ на базата на класическата версия на Лев Иванов и Мариус Петипа. Художник на декора и костюмите е младият талант Денис Иванов. „Лебедово езеро“ на сцената на Старозагорската опера

няма за цел да повтори онова,

което почитателят на класическия балет гледа вече 140 години. Творческият екип се стреми да изследва въздействието, което има върху зрителя това произведение, за да успее да „облече” спектакъла с внушенията и усещанията на своя вътрешен свят и така да превърне познатия балетен шедьовър в едно ново, модерно представление, решено с всички актуални средства на съвременната сценография и сценична техника и възможности. В новия спектакъл на „Лебедово езеро“ декора и костюмите допълват и подчертават режисьорската концепция и са отражение на експресията, която цели конкретно внушение на публиката. Главното оръжие е визията, защото именно тя попада първа в обсега на зрителското внимание и именно тя налага и диктува настроението и носи „въздуха”.

„Дон Кихот“

Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно. В биографиите на изтъкнатите артисти, място намират над 10 съвместни авторски балетни продукции. Във „Фантастичното дюкянче“ двамата единодушно решават да обогатят историята и да я доразкажат, следвайки оригиналното либрето на Мясин и Респиги. То се концентрира върху

любовната история между две кукли,

танцуващи кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, бавачката, като е добавена още и музика на Росини. Русо и Буонанди изместват действието от средата на XIX в. в Париж от 1919 г., когато се състои премиерата на творбата. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от немите филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.

 Гледай „Фантастичното дюкянче“ тук.