Фалшиви картини, приписвани на художници от руския и украинския авангард, вече повече от 20 години шестват из Европа като оригинали. Някои от тях се смятат за ценни музейни експонати, други са попаднали дори в наградени с „Оскар“ филми – „Опенхаймер“ и „Невероятната история на Хенри Шугър“. След 2005 г. стотици шедьоври на руския и украински авангард, обявени като картини на Лисицки, Родченко, Гончарова, Екстер и др., се купуват от колекционери в Европа срещу стотици хиляди евро и швейцарски франкове.

Стават известни като „колекцията на Закс”.

В началото на века в Минкс се появява абсолютно неизвестен частен колекционер, който твърди, че е  намерена огромна колекция от картини на руския авангард, която той иска да покаже в Беларус. Собственик на колекцията е съветският емигрант Леонид Закс. Според собствените му обяснения,

уникалната колекция от над 200 картини е събрана от негови роднини,

които получили някои шедьоври като подарък от белоруски селяни. Останалото пък купили през 50-те години в заложни къщи в Москва и Минск.

Културното министерство на Беларус приема историята с ентусиазъм и организира няколко изложби. Но още тогава експертите забелязват, че Закс старателно избягва Националния художествен музей на Беларус,

допуска исторически грешки в интервютата си

и картините са със съмнително качество. Историкът Александър Лисов още тогава отбелязва, че има мистификация. В каталога на една от беларуските изложби е казано, че автентичността е потвърдена от „Н. Селезньова“ от Руския музей в Санкт Петербург, но там не работи жена с това име.

След изказването на Лисов изложбите в Беларус спират. Статията за колекцията на Закс в Уикипедия е премахната.

„Колекционерът“ обаче не се отказва. Той заминава за Швейцария и започва да излага картините в частната галерия „Орландо“ в Цюрих. Между 2007 и 2014 г. се провеждат поне пет големи изложби на колекцията на Закс и

всички картини са обявени за продажба.

Повечето от тях са купени от частни колекционери срещу стотици хиляди швейцарски франкове. За едно от семействата, купили картини оттам, покупката става причина за дълбока семейна драма.

Когато Рудолф Блум, легендарен колекционер от Цюрих, ослепява през 2005 г., жена му Леонор решава да продължи с попълването на колекцията. Така започва активно да купува руско изкуство от галерия „Орландо“. Плаща милиони за авангардистите. Две творби на Лисицки получава срещу общо 900 хил. франка, творба на Любов Попова – срещу 500 хиляди. Дъщерята на Рудолф и Леонор – Беатрис Блум, смята, че картините са фалшиви, но опитът ù да го каже на майка си довежда до окончателен разрив между тях. След смъртта на родителите си Беатрис дава колекцията за оценка и се оказва, че

картините, купени от Закс, не струват нищо.

Тя се обръща към Джеймс Батъруик, британски дилър и познавач на руския и украинския авангард.

Той започва да се увлича от това течение в изкуството в началото на 90-те години на миналия век, когато внезапно тези картини започват да се търсят много и в Русия, и на Запад. Очаквано, цените им рязко скачат. Скоро авангардът измества академичната живопис, като достига рекордни стойности на търговете. Всички търсят картини на Малевич и Кандински, вместо на Шишкин и Айвазовски.

През ноември 2008 г. в разгара на световната икономическа криза „Супрематична композиция“ на Малевич е продадена на търг в Ню Йорк срещу 60 млн. долара, рекордна цена за руско изкуство. Десет години по-късно е препродадена за 86 милиона. Скокът на цените води до появата на

цяла индустрия за производство и събиране на подправени колекции,

разказват експерти.

Батъруик решава да разследва казуса с картините на семейство Блум. За целта привлича украинския куратор Константин Акинша и петербургския колекционер Андрей Василев. Акинша е един от първите експерти, които обръщат внимание на проблема. Още през 1996 г. той пише за „Артнюз“ статия, в която

разобличава десетки фалшификати, продадени за огромни суми

на аукционите. Благодарение на него музеят „Людвиг“ в Кьолн успява да разкрие множество фалшификати на руски и украински художници.

Василиев пък успява да докаже, че „Портрет на Елизавета Яковлева“, излаган като творба на Казимир Малевич,

всъщност е картина на забравена ленинградска художничка

на име Мария Джагулова, пише „Площад Славейков“.

Междувременно Закс твърди, че основоположник на колекцията е неговият дядо Залман, търговец от Екатеринослав (днес Днепър в Украйна). Делото било продължено от Анна Закс, която била военен лекар по време на Втората световна война и лекувала беларуски селяни, които за благодарност ù носели картини на Лисицки и Екстер. Завършек на колекцията придал братът на Анна – Мойсей, който изчезнал през 1941 г. на фронта. Той обаче се появил през 1950 г. в Москва вече като американски бизнесмен. По това време изкуството на авангардистите било обявено за формалистично и техните картини можело да се купят за жълти стотинки. Мойсей Закс, твърди наследникът му, изкупил няколко десетки шедьовъра през 1955-1956 и ги

изнесъл в Европа, където били съхранявани до 1990 г.,

когато влезли във владение на Леонид Закс. Като доказателство бившият работник в нефтената индустрия показвал писмо от Националния музей за история и култура на Беларус от 2008 г., което детайлно описвало историята, но било пълно с противоречия и печатни грешки. Музеят обаче твърди, че не е издавал такова писмо. То също се оказало фалшификат.

Две творби от колекцията на Закс се намират в Института по изкуствата на Минеаполис. Като автор на първата е посочена украинската авангардистка Александра Екстер, а автор на втората със заглавие „Часовникар“ се твърди, че е Иван Клюн.

Именно тя

попада в цели два филма,  удостоени с „Оскар“ –

„Опенхаймер“ и „Невероятната история на Хенри Шугър“.

След разследването на Би Би Си картината на Клюн е свалена от експозицията, а в сайта на музея вече е обозначена като „приписвана на Иван Клюн“. Още едно платно от колекцията на Закс, приписвано на Александра Екстер, се намира в художествения музей на Кливланд. Такова има и в световноизвестната галерия „Албертина“ във Виена. То обаче вече е свалено от експозиция.

Би Би Си е провело собствено експертно изследване на две от картините от колекцията на Закс, предоставени от Беатрис Блум. За едната се твърди, че е творба на Лисицки, а другата – на Любов Попова. В картината, приписвана на Лисицки, който е починал през 1941 г., са открити вещества, които стават масово достъпни едва след Втората световна война.

„Това е

все едно в картина от XVIII век на заден план да има телевизор с плосък екран.

Невъзможно е“, гласи изводът на експертите.

Излъганите купувачи на фалшификати рядко будят съчувствие – в крайна сметка става дума за хора с много излишни пари, които са били измамени от по-хитри от тях. В случая с авангардистите става дума за нещо много по-сериозно от това, коментират от Би Би Си. Оказва се, че фалшификатите на това течение са много повече от оригиналите. Много от тях са попаднали в големи световни музеи. Те се появяват на страниците на учебници и по тях се учи цяло ново поколение изкуствоведи. Десетилетията пазарен бум на произведения на изкуството и предизвиканата от това „война на фалшификатите“ заплашват да погребат наследството на талантливите авангардисти под планина от лоши копия.