Хронологично разположен след „Au revoir là-haut“ („Ще се видим там горе“) – романът на Пиер Льометр за премеждията

на двама войници в следвоенен Париж,

адаптиран от Албер Дюпонтел със забележителен успех (две награди „Сезар“), „Цветовете на пожара“ („Couleurs de l’incendie“) „използва“ предимно второстепенните герои, за да разкаже напълно различна история.

Мястото на действието вече не е следвоенна Франция,

която се опитва да оцелее, а страна с превързани рани от войната, в процес на индустриално възстановяване, в която богатата наследница Мадлен Перикур дъщеря на Марсел и сестра на Едуар – обезобразентото лице от „Ще се видим там горе“, трябва отново да се изправи на крака след всичко преживяно.

Сценарият този път е написан изцяло от Пиер Льометр, режисьор е Кловис Корнилак. От самото начало усещаме афинитетът му да се придържа към формата на романтична мелодрама.

Филмът започва с грандиозна сцена на погребение с ковчега на Марсел и дете,

което скача в празното пространство. Годината е 1929: Мадлен, която е станала наследница на семейната банка, скоро ще загуби всичко заради алчността на хората около нея. Отмъщението на тази горда жена ще става все по-разпалено с помощта на второстепенните герои,

всички от които са в неравностойно положение в живота,

маргинализирани от обществото и които режисьорът обича да облагородява във всяка сцена независимо дали е драматична или бурлеска.  Блестяща бавачка, която не говори нито дума френски, оперна певица с крехко, но доблестно сърце пред лицето на надигащата се чума и бившият шофьор на Мадлен, който е един от свидетелите на нейното падение.

Леа Дракър – великолепният, горд и треперещ двигател на филма, се откроява от останалия актьорски състав, който се забавляват в своята театрална и и стилизирана игра: Фани Ардан като дива, Оливие Гурме като смешен депутат в стил водевил,

Беноа Поелворд като предател в стил Жул Бери и деликатната Алис Изаак

в ролята на Вивиан Романс. В стила на предвоенното френско кино, с неговия акцент върху актьорите, декорите и костюмите, това тържество на женската смелост и на малките хора няма друга амбиция, освен да бъде перфекният карнавален спектакъл и точно за това е толкова приятно за гледане.