Мария Бакалова е първата източноевропейска актриса, получила номинация за „Оскар“ за последния половин век.
Неприлично млада и талантлива
И вече на верния път към светлото бъдеще в Холивуд, който принадлежи категорично на артистите, печелещи битката с гравитацията. Ако не знаеш, че
Бакалова е разсмяла света като дъщерята на Борат
във втората част на едноименната комедия, ще помислиш, че това е едно прекрасно момиче от Бургас. С добър вкус за дрехи, oстър като бръснач ум и енергия, с която може да задвижи електроцентрала.
В това се убеди artportal.news по време на неформалния си разговор с Мария в бекстейджа на Народния театър по време на церемонията „Икар 2023“. Бакалова бе там, за да връчи статуетката за главна мъжка роля.
– Мария, разкажете за вас и театъра. Не се ли изкушавате от идеята за спектакъл на родна сцена?
– Разбира се, че ме изкушава. Театърът беше първата ми любов. Още от шести клас, когато започнах кандидат-гимназиалните курсове, за да вляза в Националното училище по музикално и сценично изкуство с актьорско майсторство. Винаги ще ми остане в сърцето и ми се иска да играя на сцена отново, където се отдаде възможност – тук, или другаде по света.
Разбира се, че ми се връща у дома. Уви, всичко зависи от ангажиментите, които вече съм поела, и агенциите, с които работя. Да играеш на родния си език е страхотна привилегия. Винаги ще изразиш в пъти по-точно емоциите си и ще въздействаш максимално на публиката.
– Мислили ли сте какво си играе като персонаж – проклетник, мислител, авантюрист?
– Честно казано, не знам. Предпочитам да ме изненадат. Нямам любими персонажи нито в театъра, нито в киното. Вярвам на режисьорите, с които работя. Винаги. Ценя свободата и възможността за креативност, която ми дават. Всеки един персонаж може да стане интересен, ако го изграждаш в колаборация с някой интересен режисьор.
– Приключихте снимките на филм в Солун. Разкажете за него.
– Dirty Angels, или „Мръсни ангели“, е новият филм на Мартин Кимбъл. Той е военен екшън. Проследява историята за войната в Афганистан, сблъсъците между талибаните и ЦРУ, и всички конфликти, случили се през 2021 г.
– Звучи ми като пълнометражен близнак на сериала Homeland („Вътрешна сигурност“) с Клеър Дейнс.
– Да, макар че е по-близо до „Спасяването на редник Райън“, но с женски екип. И беше много интересно. Досега не бях снимала в екшън, където всичко е подчинено на действието, скоростта, адреналина. Скоро започвам снимки в Луизиана по една семейна, расова драма.
– Две думи за работата ви с Педро Паскал, който ми е супер любим от „Игра на тронове“ и „Последните оцелели“. Сигурно всеки български журналист ви спами с този въпрос, но е неизбежно…
– Нека да е неизбежно, защото той е божествен!
– Иглежда супер сърцат.
– Това съм забелязала и аз. Най-верните екранно и сценично актьори обикновено са тези, които са най-искрени зад кадър. С чист и детски поглед към живота. тТопли в контакта си с хората. Усмихващи се. Обичащи много. И той е такъв. Той е просто съкровище. Щастлива съм и не мога да повярвам, че съм имала възможността да го срещна!
– Благодаря ви! Не че има значение, но се гордея с вас.
– Има значение, разбира се. Аз благодаря. Надявам се да оправдавам доверието ви с всеки следващ проект от тук нататък.
Фотокредит: artportal.news
