Светъл човек. Витален. Подкрепящ. Талантлив. Отворил пътя към глобалното кино за доста българи със силното си присъствие в знакови италиански продукции. Актьорът Христо Живков си отиде на 1 април и остави без думи артистичната гилдия и близките си в България. В Деня на шегата съдбата направи най-жестоката си пауза. Тази, от която връщане назад няма.

Христо изгуби битката с рака десет дни преди Възкресение и едва на 48-годишна възраст

Остана насаме с Бог в периода, в който вярващият човек съпреживява отново и отново филма на Мел Гибсън “Страстите Христови”, където българина играе ролята на Йоан Кръстител. Смиреното излъчване, одухотворената и  притихнала аура на Живков, сякаш бяха най-достоверното свидетелство, че вярата лекува.

Че Христос е Спасителят й, на който всички ние, особено в тези дни от годината най-много се уповаваме. Макар и получил големия тласък от световния пробив за български актьор в киното, през цялата си кариера зад граница Христо Живков продължи да носи същото аристократично и меланхолично присъствие. Да бъде, преди всичко, духовен и чувствителен човек. Преждевременната му загуба

остави усещането, че от земята е отлетял един от нейните ангели

А за всички нас, тук, остана чувството, че както страстите Христови, така и тези на човеците, се лекуват с добро и надежда.

За Христо Живков навярно тепърва ще се говори. Ще се припомнят нюанси от биографията му или впечатляващи факти от международния хоризонт пред един български артист. Артист, за който седмото изкуство е повече от гостоприемно.

“Аз съм правил много неща в киното – от асистент, през продуцент, до режисьор и актьор. Най-творческо, най-съзидателно и най-приятно ми е било зад камера”, споделя преди години в интервю за българска медия Христо Живков. Звучи направо невероятно, че

момчето, което съдбата среща на 27 години с Мел Гибсън, предпочита сам да насочва окото на камерата, отколкото тя да гледа в него

И наистина в творческия път на Живков преобладават ролите на режисьор и продуцент. Отколкото тези, в които играе. Специалността, която завършва в НАТФИЗ е също кино режисура. Но това лице няма как да остане встрани от прожектора, да не бъде осветено за снимки.

Но да се върнем на онази среща с Мел Гибсън през 2002 година, по думите на Христо Живков,

съвсем инкогнито, в една крипта в Рим.

Поводът американският режисьор да поиска разговор с българина, е филмът на Ермано Олми “Занаятът на оръжията”, с участието на Живков. Историческата копродукция между Италия, Франция, Германия и България е основана на реални събития от XVI век. Главният герой, Джовани ди Медичи, който се изпълнява от Христо Живков, е ранен от фалконетен изстрел. В последните си дни, преди смъртта да го прегърне, той си спомня за живота си дотук, за войните и любовта.

Тази роля до голяма степен е и причината Мел Гибсън да хареса Живков за образа на Йоан Кръстител

в “Страстите Христови”, където българинът си партнира с Моника Белучи като Мария Магдалена

Второто ключово име в кастинга на мащабната продукция е Христо Шопов, който влиза в кожата на Пилат Понтийски. За двамата българи това е абсолютен пробив и при други обстоятелства сигурно щеше да гарантира много по-активна творческа работа.

Продукцията на Гибсън обаче е приета противоречиво и самият той дълго време се въздържа да атакува вниманието на зрителите с нови провокации

Някои католически общности директно го заклеймяват, притеснени от твърде натуралистичните кадри с жестокостите над Христос.

Христо Живков обаче продължава да следва пътя си. На него в действителност не би му и отивала по-агресивната амбиция да котира сам себе си на всяка цена. Без значение къде дали в България или навън.

Едно от доказателствата за това несъмнено е и фактът, че той

многократно отхвърля роли в тукашни продукции

На въпрос какво го отказва – лошият сценарий, неопитният режисьор, ниското заплащане? Той отговаря: „Всичко изброено, но предимно лошата история. Колко роли са ми предлагани за филми след промяната в България. Реминисцензии, ДС, полиция, ченгета, банкери…Не, не, не! Ужас просто!”

По-малката сестра на Христо също избира пътя към НАТФИЗ за своя реализация. Опитите на брат й да я откажат от това не дават резултат. “Не се записвай във фабриката за безработни. Бълва много хора, а няма работа за всички”,  й казвал Живков. Сестра му Димитрина обаче не се доверява на скептицизма му и днес също е реализирана актриса, основно в международни продукции.

Като знакови в кариерата на Живков остават и продуцираният от него дебют на Милко Лазаров „Отчуждение“.

Както и режисурата на документалният филм „Неудобният д-р Кръстев“, за създателя на кръга „Мисъл“. Продукция, за която той, приживе често обичаше да разказва: „Имам спомени за сцена, в която правихме възстановка с Яворов. За часовете точно преди смъртта му и за да подготвя актьора му четях някои неща. Беше се събрал екипът и като свърших имаше сълзи в очите им. Без да съм го търсил…“

Неколкократно актьорът е споделял, че

отрано е открил призванието си да се занимава с изкуство

Някъде в шести клас, в разговор със съученици. От малък е обичал да забавлява приятелите си, измислял си е истории. Може би и детството, от което пази прекрасни спомени също е повлияло за стимулатор за въображението.

През последните години Христо Живков беше избрал Америка за свой дом и място за реализация. От Лос Анджелис дойде и новината за смъртта му. Независимо от страшната диагноза, с която е живеел, в последните месеци той е се е чувствал сравнително добре и дори  дори е започнал да се готви за нов снимачен процес. Надеждата бе режисьор на животът му до последно.