В един слънчев ден преди близо 80 години, пет самолета на Военноморските сили излитат от базата си във Флорида на рутинна тренировъчна мисия, известна като Полет 19. Нито самолетите, нито екипажът са видени отново. Така се ражда една легенда. Бермудският триъгълник е област, която приблизително се ограничава от Маями, Бермудските острови и Пуерто Рико. Никой не води статистика, но през последния век многобройни кораби и самолети просто са изчезнали безследно във въображаемия триъгълник.

В миналото са били забелязани необичайни характеристики на района. Христофор Колумб пише в дневника си за странни посоки на компаса в района. Но регионът получава своето име едва през август 1964 г., когато Винсънт Гадис

създава термина „Бермудски триъгълник“ в статия за корицата на списание „Аргоси“,

посветена на изчезването на полет 19. Статията стимулира създаването на митове.

Много екзотични теории са изказани, за да обяснят какво се е случило с изчезналите пътници.

Изчезванията се обясняват с машинациите на огромни морски чудовища, гигантски калмари или извънземни. Като виновници се сочат отвличания от извънземни, съществуването на мистериозно трето измерение, създадено от неизвестни същества, и океански метеоризъм – океанът внезапно изхвърля големи количества задържан метан.

Според мнозина реалността е далеч по-прозаична. Те твърдят, че многобройните изчезвания могат да бъдат обяснени с

коварната майка природа, човешка грешка, некадърно изпълнение

или дизайн и просто лош късмет.

„Регионът е много посещаван и е бил оживен кръстопът още от първите дни на европейското изследване“, казва Джон Райли, историк от Военноморската историческа фондация на САЩ. „Да се каже, че доста кораби и самолети са изчезнали там, е все едно да се каже, че има ужасно много автомобилни катастрофи по магистралата Ню Джърси.“

В официалния отговор на Бреговата охрана на САЩ на запитванията за Бермудския триъгълник лейтенант А. Л. Ръсел пише: „Опитът ни показва, че комбинираните сили на природата и непредсказуемостта на човечеството всяка година многократно надминават научнофантастичните истории.“

Изчезването на полет 19

Легендата за Бермудския триъгълник ще бъде завинаги свързана с фаталния полет, осъществен на 5 декември 1945 г.

Полет 19 тръгва от военноморската авиобаза на САЩ във Форт Лодърдейл, Флорида. Пет торпедни бомбардировача TBM Avenger с 14 души на борда излитат около 14:10 ч. същия ден на рутинна тренировъчна навигационна мисия.

Ръководени от инструктора лейтенант Чарлз Тейлър, задачата била да прелетят по триъгълен маршрут с няколко тренировъчни полета за бомбардировки над Хен и Чикънс Шолс.

Тейлър, в епохата преди GPS да стане обичайно средство за навигация, се изгубва безнадеждно малко след бомбардировката. Пилотите, летящи над вода през 1945 г., е трябвало да

разчитат на компаси и да знаят колко време са летели

в определена посока и с каква скорост.

И двата компаса на самолета на Тейлър очевидно са били неизправни. Преписи на комуникациите по време на полет показват, че той не е носил часовник. В средата на океана няма ориентири.

Самолетите летели в една посока, а след това в друга, докато балната дневна светлина се превръщала в бурно море в тъмнината.

Чува се как Тейлър формулира план – веднага щом нивото на горивото на първия самолет падне под 10 галона, всичките пет самолета трябва да се откажат в морето.

Avenger е известен като изключително издръжлив самолет. Понякога пилотите ги наричали „Железни птици“ или „Железниците на Груман“, казва Марк Евънс, историк от филиала „История на военноморската авиация“ на Военноморския исторически център.

„Бяха построени като танкове“, казва той. „Неведнъж са се връщали от битка, простреляни и все още функциониращи. Пилотите ги обичаха.“

Освен това са били много тежки – празни са тежали повече от 10 000 фунта (4535 кг). Когато се отказва, Avenger пада бързо и тежко. Възможността някой да оцелее при кацане в открито море била малка,

шансът да оцелее през нощта в студените води бил нулев,

вероятността останките да се спуснат бързо към дъното пък била голяма. Било организирано мащабно търсене по суша и море, но нито тела, нито останки са открити.

Към трагедията се прибавя и изчезването на един от спасителните самолети заедно с 13-членния му екипаж. Техният самолет, PBM Mariner, бил наречен „летящ резервоар за газ“. Най-малката искра или запалена запалка можели да предизвикат експлозия. Кораб, намиращ се в района, съобщава, че е видял огромно огнено кълбо и е преминал през нефтено петно точно по времето и на мястото, където е трябвало да бъде самолетът. Военноморските сили спират производството на този самолет през 1949 г.

В окончателния доклад на Военноморските сили за изчезването на полет 19 е обвинена пилотска грешка. Семейството на Тейлър протестира и след няколко преразглеждания присъдата е променена на „неизвестни причини“.

Гробището на Атлантическия океан

Районът на Бермудския триъгълник има някои необичайни характеристики. Това е едно от двете места на Земята – другото е район, наречен Дяволско море край източния бряг на Япония, който има

подобна мистериозна репутация – където истинският север и магнитният север се изравняват,

което може да направи показанията на компаса съмнителни.

В него се намират и някои от най-дълбоките подводни траншеи в света. Останките от кораба биха могли да попаднат във воден гроб на километри под повърхността на океана. По-голямата част от морското дъно в Бермудския триъгълник се намира на дълбочина от около 5 791 метра; близо до южния му край Пуерто-риколският изкоп на едно място се спуска на дълбочина от 27 500 метра.

По протежение на континенталния шелф се намират коварни плитчини и рифове. Според бреговата охрана силните течения над рифовете постоянно създават нови навигационни опасности.

Освен това има и време.

„Най-големите проблеми в този район обикновено са ураганите, но той не е особено подходящ за зараждане на бури“, казва Дейв Фейт, ръководител на отдела за морски прогнози към Центъра за морски прогнози на Националната океанска и атмосферна администрация.

Въпреки това, посочва Фейт, Гълфстриймът се движи покрай западния край на триъгълника и може да бъде фактор. Гълфстриймът е нещо като река в океана с ширина от 40 до 50 мили (64-80 км), която циркулира в северната част на Атлантическия океан. Топлата вода и теченията с

дължина от два до четири възела могат да създадат метеорологични модели,

които остават насочени в него.

„Ако има подходящи атмосферни условия, може да се получат неочаквано високи вълни“, казва Фейт. „Ако извън Гълфстрийм височината на вълните е осем метра, в него тя може да бъде два или дори три пъти по-висока. Понякога моряците могат да разпознаят Гълфстрийм по облаците и гръмотевичните бури над него.“

Бреговата охрана също така отбелязва, че непредсказуемите карибско-атлантически бури могат да доведат до водовъртежи, които често са бедствие за пилотите и моряците.

И все пак, ако трябва да избираме между ужасяващата идея за пипала на гигантски калмар, които повалят невинен кораб на морското дъно, или между отвличане от извънземни и човешка грешка, некадърно инженерство и темпераментна майка природа – кой дори днес би могъл да устои на легендата за Бермудския триъгълник?

Фото кредит откриваща снимка: VICTOR HABBICK VISIONS // Getty Images