Дългоочакваният „Наполеон“ е тук. Възкръснал е, но само на кино екрана. Новият филм на режисьора Ридли Скот представя възхода и падението на един от най-великите военачалници в историята – Наполеон Бонапарт.
Лентата започва с френската революция през 1789 г. – бунтове, мизерия, отчаяние, кръвопролития, гилотини. „Терорът е еманация на добродетелта“ се чува от трибуната на френския парламент.
Типично в стила на режисьора на „Гладиатор“ във филма за Наполеон също не липсват кървави моменти. Именно
баталните сцени са едни от най-впечатляващите.
Ридли Скот залага на мащаба – безбройни армии и военни конфигурации погледнати от птичи поглед.
Изобщо да се захванеш с историята на Наполеон не е лесна задача. Екипът зад филма обаче успява много умело да се справи с нея. В почти 3-часовия филм са обхванати основните моменти от живота и управлението му – възкачването му на власт и военните му победи, битката при Аустерлиц и военните му походи в Египет, превземането на Москва, преврата от 1799 г., коронацията му, загубите, изгнанието, завръщането и смъртта му на остров Св. Елена.
И все пак акцентът в „Наполеон“ е най-вече върху човешката му природа. Пред очите на зрителите, героят буквално израства и едновременно с това под обвивката на велик военачалник, под строгия поглед и решителността
остава скрита бурята от емоции, несигурност и страх.
Неведнъж във филма Наполеон е представен като едно сякаш непораснало момче, което иска да удовлетвори амбициите на майка си, подвластен и зависим е от любимата жена. Една от най-големите му слабости до края на живота му остава първата му съпруга Жозефин.
Интересна е и възможността да надникнем във вътрешния свят на Наполеон. Сценарият представя малки детайли от живота му, който сякаш като пъзел се нареждат, за да се превърне Наполеон в това, което е.
„Не виждам нищо освен успехи в бъдещето си“, самоуверено заявява героят. Дори в края на филма, пленен от англичаните той казва:
„Винаги съм готов да призная грешките си. Просто аз никога не греша“.
Хората около него непрекъснато го уверяват във величието му, наричат го „техния Цезар“. След като нахлува в Русия и превзема Москва, френската армия е застигната от руската зима, войниците умират от глад и студ, а насред цялото отчаяние Наполеон извиква „Ние ще победим“, парадоксално вярвайки в триумфа си.
В крайна сметка обаче това, от което бяга го застига и срещу него е организиран преврат. Все така горд, Наполеон подписва капитулацията си с думите „Обичам Франция твърде много“. Дали любовта към страната или към егото му обаче надделява?
Въпреки всичко има нещо магнетично и в историческата фигура и в екранния образ, в който Хоакин Финикс брилянтно се превъплъщава. Нещо, което кара хората да го следват. „Аз не съм устроен както другите хора“, признава сам героят.
Този сложен за изграждане образ е поверен на гениалния Финикс. Той работи с режисьора Ридли Скот и в „Гладиатор“. Поддържащата роля на съпругата на Наполеон Жозефин е изиграна от Ванеса Кърби.
Специално внимание сценаристите са обърнали на последната битка на Наполеон – тази при Ватерло. Великото поражение на великия военачалник. „Има достойнство и в поражението“, заявява сякаш несломимия Наполеон.
Разбира се, не всичко във филма е исторически достоверно.
Пример за това е кадър, в който френската армия стреля и разрушава върха на пирамидата в Египет (по време на инвазията в Египет през 1798 г.). Нищо подобно не се е случило в действителност.
За автентичността обаче безспорно допринасят пищността на костюмите и декора, които веднага те пренася в епохата. Сцената с коронацията на Наполеон и Жозефин в катедралата „Нотр Дам“ например точно пресъздава картина от 1807 г. на Жак-Луи Давид, официалния художник на Наполеон, която изобразява събитието.
Напълно реални обаче са цифрите – по време на управлението на Наполеон и военните му походи
загиват на 3 милиона французи.
Филмът не се опитва да го обвини или защити. Представя фактите и човека, оставяйки на зрителите да преценят какво да бъде отношението им.
„Франция. Армия. Жозефин“ са последните думи на Наполеон, представляващи може би най-важните неща в живота му.
Една от тези легенди, на които продукцията не обръща особено внимание е височината на френския император. Макар да има незначителни творчески измислици,
филмът се придържа към историческата достоверност.
В интервю за Time Майкъл Броърс, автор на няколко книги за Наполеон и консултант по сценария на филма, казва: „Много от тези неща за това, че Наполеон е нисък и има комплекс от това, са разработени от британския карикатурист Джеймс Гилрей, който е гений и е направил поредица от карикатури на Наполеон в началото на възхода му към властта, които го показват по този начин, като малко момче, което винаги е подигравано.“
Това е филм за човешкия характер, за силата, величието и падението. Впечатляващо разказаната история ще ви провокира да научите повече за събитията, да разгадаете мистериите около Наполеон, разграничавайки истината от легендите. Но най-вече да мислите за големите исторически личности на първо място като за хора.
Фото кредит корица: CNN
